Определение № 1489 от 28.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 857/2023 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 3273 от 22.02.2024 г. от С. П. Р. – конституирана на мястото на починалата в хода на производството Ц. П. Р., чрез адвокат А. Г., за допълване на постановеното по делото решение № 96 от 15.02.2024 г. с присъждане допълнително на разноски сумата 710 лв. – адвокатско възнаграждение. По молбата е постъпил писмен отговор от насрещната страна Община Две могили, в който прави възражение, че на молителката не се дължат разноски за въззивната инстанция, предвид, че адвокат Г. не е осъществил процесуално представителство пред Окръжен съд - Русе. В евентуалност поддържа, че възнаграждението е прекомерно с оглед действително извършените от адвоката процесуални действия. Върховният касационен съд, състав на ІII г. о., за да се произнесе взе предвид следното: С постановеното по настоящото дело решение № 96 от 15.02.2024 г. е отменено решение от № 407 от 09.12.2022 г., постановено по в. гр. д. № 541/2022 г. по описа на Окръжен съд - Русе в обжалваната част и вместо него е постановено ново, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на Ц. П. Р., извършено със заповед № 380#1/16.05.2022 г. на кмета на Община Две могили и е осъдена Община Две могили да заплати на С. П. Р. разноски по делото в първата и въззивната инстанции общо сумата общо в размер на сумата 710 лв., както и да заплати на адвокат А. В. Г. от Адвокатска колегия - Русе на основание чл. 38, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата в размер на 780 лв., представляваща адвокатско възнаграждение в касационното производство. Искането за допълване на решението в частта за разноските е неоснователно по следните съображения: С постановеното по делото решение настоящият състав е присъдил общо разноски на касатора за първата и за въззивната инстанция, като е съобразил, че спорът е останал висящ само по отношение на предявения иск за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Спорното субективно право, защитавано чрез иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението работа е строго лично неимуществено и ненаследимо право, то смъртта на ищцата съставлява абсолютна процесуална пречка за по-нататъшното развитие на съдебното производство по този иск. Поради това, правоприемницата С. П. Р. е подала касационна жалба против въззивно решение № 407 от 09.12.2022 г., постановено по в. гр. д. № 541/2022 г. по описа на Окръжен съд - Русе само в частта му по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Недопустимостта на производството по иска за възстановяване на заеманата от ищцата длъжност е по обективна причина и ответникът не следва да отговаря за разноските по реда чл. 78 ГПК. Ето защо, на адвокат Г. се дължи възнаграждение само по този иск за всяка една инстанция. Във връзка с изложеното в отговора на Община Две могили следва да се посочи, че видно от данните по делото адвокатът е подал отговор на въззивната жалба в срока затова и е депозирал писмено становище с искане делото да се гледа в негово отсъствие. В находящите се на л. 21 от делото на първа инстанция и между л. 41 и л. 42 от делото на въззивна инстанция договори за правна помощ и съдействие, съответно от 10.06.2022 г. и от 19.10.2022 г., възнаграждението е уговорено общо по двата иска и е в размер на 710 лв., поради което следва да се приеме, че дължимото по всеки от двата иска възнаграждение в размер на половината от заплатеното възнаграждение – сумата 355 лв. Посоченият размер не надвишава минимално установения в чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като минималната работна заплата за 2022 г. е била именно 710 лв. Предвид изложеното, молбата за допълване на постановеното по делото решение следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение