Решение № 4297 от 20.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1243/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. С. А., чрез адв. П. Куюмджиев, срещу решение № 16544/14.05.2025 г. постановено по адм.дело № 9810/2022 г. по описа на Административен съд – София – град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 3286з - 3288/13.09.2022 г., издадена от ВПД директор на Главна дирекция "Национална полиция" (ГДНП) при Министерство на вътрешните работи (МВР) за отказ за снемане на полицейска регистрация № 4925/10.04.2013 г., извършена в 07 РУ СДВР. Касаторът оспорва решението като неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага доводи, че съдът не е извършил правилно тълкуване на закона с оглед решението по дело С-118/2022 г. на СЕС. Моли решението да бъде отменено и делото да бъде върнато като преписка на административния орган, за ново произнасяне по заявлението за снемане на полицейската регистрация. Претендира разноски за две съдебни инстанции. С решение № 31010 от 23.09.2025 г., постановено по адм. дело № 9810/2022 г. по описа на Административен съд - София-град ( АССГ), съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 16544/14.05.2025г., постановено по адм. д. № 9810/2022г. по описа на АССГ относно датата на обжалвания административен акт - заповед № 3286з - 3288/13.09.2022 г., издадена от ВПД директор на Главна дирекция "Национална полиция" (ГДНП) при Министерство на вътрешните работи, като вместо датата на издаване 22.07.2022г. се чете 13.09.2022г. Срещу това решение № 31010 от 23.09.2025 г. за поправка на очевидна фактическа грешка е подадена касационна жалба от С. С. А., чрез пълномощник, като образуваното адм. д. № 1244/2026г. по описа на ВАС, с Определение № 1663/13.02.2026г. е присъединено към настоящето адм. д. № 1243/2026г. по описа на ВАС. Ответникът– ВПД директорът на ГД "Национална полиция", чрез юрк. Розенова, в писмен отговор, оспорва касационната жалба срещу решение № 16544/14.05.2025 г. постановено по адм. дело № 9810/2022 г. по описа на Административен съд – София – град като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел за установено, че на 22.07.2022г. С. С. А. подал до СДВР писмено искане с вх. № 513000-42709/22.07.2022 г. за снемане на полицейска регистрация. Към искането приложил Удостоверение № FO-09606/2022 от 04.07.2022 г., PRB2022151841880, издадено от завеждащ служба „Документно обслужване“ в НСлС и свидетелство за съдимост, рег. № 38477 от 10.06.2022 г., издадено от бюро "Съдимост" при Софийски районен съд. Съдът е установил, че полицейска регистрация № 4925/2013 г. на С. С. А. е извършена по преписка ЗМ 1030/13 г. на 07 РУ при СДВР, пр. пр. № 3389/2013 г. по описа на СГП, за извършено продължавано престъпление от С. С. А. за времето от 14,00 ч. до 18,27 ч. на 09.04.2013 г. в гр. София, с четири отделни деяния, осъществяващи състав на едно и също престъпление – държане с цел разпространение и разпространение, без надлежно разрешение, на високорисково наркотично вещество – марихуана, за което с влязло в сила протоколно определение от 04.11.2023 г. по НОХД № 4590/2013 г. по описа на СГС, НО, 12 състав, му е наложено наказание, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК – 10 месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване и глоба в размер на 5 000 лева. На основание чл. 383, ал. 2 вр. чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК вр. чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение и предходно наложено на С. А. наказание - по НОХД № 6094/2011 г. по описа на СРС, НО, 7 състав – четири месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване. На основание чл. 19 ал. 4 т. 1 и т. 2 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, след извършена проверка, от директора на СДВР е изготвено предложение до ВПД директор на Главна дирекция «Национална полиция» при МВР, рег. № 513р – 80738 от 24.08.2022 г., да не се снема полицейска регистрация № 4925/2013 г. на 07 РУ – СДВР, поради липса на основанията по чл. 68 ал. 6 от ЗМВР. Въз основа на направеното предложение от директора на СДВР и приложените към преписката документи от извършената проверка по реда на чл. 19 ал. 4 т. 1 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, както и представените към искането на жалбоподателя, ВПД директор на ГД «Национална полиция», в кръга на делегираните му правомощия със заповед на министъра на вътрешните работи, е издал Заповед № 3286з – 3288 от 13.09.2022 г., с която е отказал снемането на полицейска регистрация № 4925 от 10.04.2013 г., извършена на основание чл. 68, ал. 1 от ЗМВР в 07 РУ на СДВР на С. С. А., поради липса на предпоставките, визирани в чл. 68, ал. 6 от ЗМВР. Първоинстанционният съд е приел в обжалваното решение, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, съдържа всички изискуеми реквизити и при издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, както и че не е налице нито едно от посочените в чл. 68 ал. 6 от ЗМВР основания за снемане на полицейската регистрация, извършена в 07 РУ – СДВР на жалбоподателя по повод повдигнатото му обвинение за извършено тежко умишлено престъпление – държане с цел разпространение и разпространение на високорискови наркотични вещества без съответното разрешение. Съдът е посочил, че настъпилата реабилитация не е сред основанията по чл. 68 ал. 6 от ЗМВР. Изложил мотиви, че при извършената проверка по реда на чл. 19 ал. 4 т. 1 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, преди издаването на оспорената заповед са събрани всички относими данни за преценката относно необходимостта от продължаващо съхранение на информацията от регистрацията и то за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления. Според първоинстанционният съд са спазени изискванията за пропорционалност между обществения интерес и правото на субекта да бъдат заличени данните от полицейската регистрация, когато съхранението им вече не обслужва тези цели. Решението е неправилно. Съхранението от полицейските органи на лични данни и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер до смъртта на субекта на данни, включително, когато той е реабилитиран, се отнася до обработване на лични данни, отговарящи на цели, които съгласно чл. 1, § 1 от Директива 2016/680 попадат в приложното поле на тази директива. Съгласно чл. 4, § 1, буква в) от нея, държавите членки трябва преди всичко да гарантират, че личните данни са подходящи, относими и не надхвърлят необходимото във връзка с целите, за които данните се обработват. Тази разпоредба изисква държавите членки да спазват принципа на "свеждане на данните до минимум", с оглед спазване на принципа на пропорционалност. По силата на чл.4, § 1, буква д) от Директива 2016/680 държавите - членки трябва да гарантират, че тези данни се съхраняват във вид, който позволява идентифицирането на субектите на данни за период, не по-дълъг от необходимия за целите, за които те се обработват. В решението на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С-118/22 г. е дадено задължително тълкуване, че чл. 4, § 1, букви в) и д) от Директива 2016/680, разглеждан във връзка с чл. 5 и 10, чл. 13, § 2, буква б) и чл.16, § 2 и 3 от тази директива в светлината на членове 7 и 8 от Хартата, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. Съгласно чл. 633 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, решението на Съда на Европейския съюз (СЕС) е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България и дадените с Решение на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 г. разрешения са безспорно относими към настоящия казус. Обработването на лични данни в случаите, свързани с противодействие на престъпността и опазване на обществения ред и по - конкретно по повод извършена в тази връзка полицейска регистрация е допустимо, само ако администраторът периодично проверява дали съхранението е необходимо за целите, за които те са били обработвани, като същия следва във всеки конкретен случай, по искане на заинтересовано лице, да осъществява тази проверка, като съобрази: характера и тежестта на престъплението, за което е осъдено лицето; настъпилата реабилитация; дали в срока от извършване на престъплението до настъпилата реабилитация лицето е извършило друго престъпление и дали то е от общ характер; както и данните за личността на лицето, респ. риска който то представлява. Едва след извършване на тази преценка, органът може да даде отговор на въпроса необходимо ли е обработката на лични данни да продължи да бъде осъществявана или следва полицейската регистрация на лицето да бъде снета, респективно ограничена. В оспорената заповед административният орган е посочил само информация за извършената полицейска регистрация на А. и за какво престъпление е била извършена, като е възпроизвел съдържанието на протоколното определение по НОХД № 4590/2013г. по описа на СГС, след което посочил, че не са налице предпоставките за снемане на полицейската регистрация, тъй като прекратяването на делото със споразумение, не е сред основанията по чл.68 ал.6 от ЗМВР. Административният орган дължи извършването на проверка, при която следва да се направи съпоставка на важността на преследваната с полицейската регистрация цел във конкретния случай и спрямо всяко конкретно лице /субект на данни/ и тежестта на ограничението за упражняване на съответни права, вкл. правото на изтриване/заличаване на съхраняваната за лицето информация, в който смисъл е т. 67, вр. т. 62 и т. 69 от решението по дело С-118/2022 г. на СЕС, но в контекст на баланса между обществения интерес, предполагащ правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация и правото на субекта на данни на изтриване на съхраняваните данни, щом съхранението им вече не е необходимо. Подобна съпоставка липсва в заповедта. Резултатите от извършената от административния орган проверка за необходимостта от продължаване на съхранението на личните данни трябва да са обективирани в крайният акт, завършващ производството по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, а именно заповедта по чл. 21, ал. 1 от НРИСПР, и да са част от мотивите на органа за издаване на административния акт. В действителност, подобна проверка от съдържанието на административната преписка не се установява да е извършена. Административната преписка съдържа информация за осъждането на касатора, както и справка за извършени от последния административни нарушения като водач на МПС, като последните не са основание за извършване на полицейска регистрация, а и липсват мотиви каква е връзката им с отказа за снемането й. Липсата на мотиви на административния орган в в контекста на задължителното тълкуване, дадено от СЕС с решението по дело С-118/2022 не може да бъде заместена от съда при осъществяване на съдебен контрол в хипотезата на съдебно оспорване на акта, както от първата така и от касационната инстанция. Като е достигнал до различен извод, първоинстанционният съд е постановил съдебен акт при наличие на посоченото от касатора касационно основание - нарушение на материалния закон. Решението на АССГ следва да се отмени, като се постанови друго по същественото на спора, с което се отмени оспорената заповед и преписката да се върне на органа за ново произнасяне по подаденото от С. С. А. заявление, при съобразяване с мотивите на настоящото решение. При този изход на спора претенцията за разноски на касатора е основателна. В производството пред АССГ С. А. е претендирал разноски „съгласно приложения списък и ДПП“, но списък на разноските не е представен, като са представени договор за правна защита и съдействие от 13.12.2022г. за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 ( триста) лв. и договор за правна защита и съдействие от 23.04.2024г. за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 ( петстотин ) лева. В касационното производство, със становище от 17.03.2026г. на С. А., чрез адв.Куюмджиев, са претендирани разноски за две инстанции, „съгласно представения списък и ДПП“, но списък и ДПП не са представени нито с касационната жалба, нито със становището. Поради липсата на списък на разноските и доказателства за извършването им в касационното производство, в полза на касатора следва да се присъдят единствено разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по договори за правна защита и съдействие от 13.12.2022г. и от 23.04.2024г. в общ размер на 409 ( четиристотин и девет) евро. Възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение е немотивирано и следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение