Определение № 1816 от 11.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 235/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по две частни жалби, подадени от „БАНКА ДСК“ АД срещу определение № 452 от 09.07.2024 г. и определение № 732 от 06.11.2024 г., постановени от Апелативен съд – София по в.т.д. № 601 по описа на съда за 2022 г. С първото от атакуваните определения съставът на АС – София е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното по делото въззивно решение № 94 от 13.02.2023 г., като е осъдил частния жалбоподател да заплати на противната по делото страна „Фура“ ЕООД сумата 3000 лв. адвокатско възнаграждение за защита във въззивното производство. С второто определение е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за отмяна на така предходно постановеното определение, при условията на евентуалност – за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение, като прекомерно. В частните жалби се излагат оплаквания срещу атакуваните с тях определения, като се твърди, че същите са неправилни, необосновани и постановени в нарушение на процесуалните правила. По отношение на първото определение се твърди, че по молбата на противната страна за отстраняване на очевидна фактическа грешка въззивният съд се е произнесъл неправилно с определение, а не с решение и че не са налице условия за постановяване на съдебен акт по реда на чл. 247, ал. 1 от ГПК, а на такъв по чл. 248 от с.з., в какъвто смисъл се цитира решение на ВКС, Второ т.о. По отношение на второто определение се твърди, че противната страна не е доказала по делото реалното заплащане на присъденото й адвокатско възнаграждение, поради което и такова не се дължи от частния жалбоподател, а при условията на евентуалност – че същото е прекомерно. Иска се отмяната на атакуваните определения и отхвърляне на претенцията на противната страна за осъждане на частния жалбоподател да й заплати претендираното от нея, като платено, адвокатско възнаграждение, при условията на евентуалност – намаляване размера на същото до минималния такъв по НМРАВ. Противната страна не взема становище по жалбите. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като извърши преценка на данните по делото и на твърденията на страните, намира следното: Частните жалби, като подадени от легитимирана страна, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове и в установения от процесуалния закон преклузивен срок, са процесуално допустими. По същество същите са неоснователни. В мотивите на постановеното по делото въззивно решение се съдържа изричен запис в насока на това, че при този изход на делото в полза на „Фура“ ЕООД следва да бъдат присъдени разноски в размер на 3000 лв. за адвокатско възнаграждение, каквото осъждане обаче в диспозитива на решението няма. При така установеното налице е именно противоречие между действителната воля на съда, видна от мотивите му и изразената такава в диспозитива на решението, отстраняването на което се извършва по реда на чл. 247, ал. 1 от ГПК, а цитираната от частния жалбоподател практика на ВКС в обосноваване на противното, е постановена при друга фактическа обстановка и е неприложима в случая. Доколкото със съдебния акт за поправката съдът не се е произнесъл по част от спорния предмет на делото, а по разноските в производството, актът му е именно определение. Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател за недоказаност по делото, на реалното заплащане от страна на противната страна, на процесното адвокатско възнаграждение. По делото със списъка за разноски по чл. 80 от ГПК е приложено извлечение от сметката на осъществилия процесуално представителство пред въззивния съд адвокат с посочване на сумата и номера на делото по което същото е осъществено, поради което и настоящият състав намира, че заплащането на същото възнаграждение е доказано. Неоснователно е възражението за прекомерност на така заплатеното адвокатско възнаграждение, чийто размер според настоящия съдебен състав се явява съответен на фактическата и правната сложност на делото във въззивната инстанция, с оглед защитавания материален интерес и конкретния начин на протичане на делото в същата. При изложеното частните жалби, с които настоящата инстанция е сезирана, се явяват неоснователни, а обжалваните с тях определения на въззивния съд, като валидни, допустими и правилни по същество следва да бъдат потвърдени. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение