Определение № 4822 от 24.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3620/2024 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. Т. Ц., действащ като ЕТ с фирма „Д-р Кирил Циканделов – ИППДП“ против определение № 3831/05.08.2024 г. по ч. гр. д. № 421/2024 г. на ВКС, IV г.о., с което е оставена без разглеждане молба с вх. № 12707/19.07.2024 г. (по описа на ВКС), подадена от жалбоподателя, за допълване на определение № 600/12.02.2024 г., постановено по същото дело. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се иска същото да бъде отменено. Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Разгледана по същество жалбата е неоснователна като съображенията за това са следните. За да постанови обжалвания резултат, предходният състав на ВКС е съобразил твърденията в молбата на К. Ц., действащ като ЕТ с посоченото наименование, че с постановеното по делото определение, съдът не се е произнесъл по въведеното с жалбата оплакване за участие в производството на ненадлежна страна, както и че при постановяването му съдът не е спазил правилата за администриране на жалбите, като е следвало да укаже на страната да заплати дължимата за производството държавна такса и да даде срок затова, вместо да постановява определение по чл. 77 ГПК. Изтъкнал е, че съгласно разпоредбата на чл. 250 ГПК страните в производството могат да поискат допълване на постановеното по делото определение в едномесечен срок от връчването или от влизането му в сила. Този срок е преклузивен, като с изтичането му се погасява правото на страната да подаде молба по чл. 250 ГПК. Изложени са съображения, че в конкретния случай съдебният акт на касационната инстанция, чието допълване се иска, е окончателен и влиза в законна сила в деня на постановяването му - 12.02.2024 г., откогато тече и срокът за подаване на молба за допълването му. Формиран е извод, че същият е изтекъл на 12.03.2024 г., поради което депозираната на 19.07.2024 г. молба е просрочена и като такава е недопустима, респ. следва да бъде оставена без разглеждане. Обжалваното определение е правилно. Съгласно нормата на чл. 250, ал. 1, изр. 2 ГПК молба за допълване може да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила. Втората хипотеза на процесуалната норма регламентира изчисляването на срока от влизане на решението, съответно определението, в сила и е относима именно за окончателните актове, които влизат в сила в деня на постановяването им, какъвто е случаят с обжалваното сега определение (на предходния състав на ВКС). В настоящия случай това определение не подлежи на връчване на страните и влиза в сила от деня на постановяването му, т. е. от 12.02.2024 г. От този момент започва да тече едномесечният преклузивен срок по чл. 250, ал. 1, изр. 2 ГПК, в който страната може да подаде молба за неговото допълване. Срокът е изтекъл на 12.03.2024 г. – вторник, работен ден. Молбата на настоящия жалбоподател с правно основание чл. 250 ГПК е подадена на 19.07.2024 г. или повече от четири месеца след изтичане на срока. Пропускането на преклузивния срок е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Следва да се посочи още, че изложените в жалбата доводи за неправилност и необоснованост на влязлото в сила определение, са неотносими към производството за допълване на последното. Предвид изложеното, като е оставил без разглеждане подадената молба с правно основание чл. 250 ГПК, предходният състав на ВКС е постановил процесуално законосъобразно определение, което ще следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.,