Определение № 10776 от 25.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10226/2022 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 166, ал. 3, изр. второ АПК. Образувано е по частната жалба на Н. Найденов от гр. Берковица, подадена чрез адв. М. Кирилова, срещу Определение от 29.09.2022 г., постановено по адм. д. № 276 по описа на Административен съд - Монтана за 2022 г. С обжалваното определение е оставено без уважение направеното от настоящия частен жалбоподател искане за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 635 от 23.07.2021 г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ), с която е отписан от публичния регистър на физически лица за упражняване на лесовъдска практика и е обявено за невалидно удостоверение № 9029/05.03.2013г. В частната жалба се поддържа становище за неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че съдът направил изводи, които не кореспондират с основни принципи за съразмерност и баланс между личен и обществен интерес.Не е отчетен факта, че спорът относно законосъобразността на оспорената заповед на е разрешен в разумен срок, което води до неблагоприятни последици за него. По изложените в частната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното определение и постановяване на съдебен акт, с който да бъде спряно предварителното изпълнение на заповедта. Ответникът по частната жалба – изпълнителният директор на ИАГ, чрез процесуален представител- юрк. Василева, в писмено становище оспорва частната жалба Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, като обсъди оплакванията в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Частната жалба, като подадена в срока по чл. 230 АПК, срещу определение, подлежащо на обжалване съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 166, ал. 3, изр. второ АПК и от страна, имаща правен интерес от оспорването, е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съдебното производство по адм. д. № 276 по описа на Административен съд-Монтана за 2022 г. е образувано по жалба на Н. Найденов против Заповед № 635 от 23.07.2021 г., издадена от изпълнителния директор на ИАГ. С нея, на основание чл. 239, ал. 1, т. 5 и чл. 240, ал. 2 от Закона за горите (ЗГ) е наредено отписването от публичния регистър на физически лица за упражняване на лесовъдска практика на Найденов (т. 1) и е обявено за невалидно удостоверение № 9029 от 05.03.2013 г., ведно с всички произтичащи от него права (т. 2). В т. 3 от заповедта изрично е записано, че същата подлежи на незабавно изпълнение, на основание чл.240,ал.2 от ЗГ. С частната жалба е оспорено определение от 29.09.2022г. на административния съд, с което отхвърлено като неоснователно искането на Найденов за спиране предварително допуснатото по закон изпълнение на административния акт. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел искането за допустимо, а по същество за неоснователно. Приел, че фактите, на които се позовава Найденов не съставляват обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК - те не са настъпили след издаването на заповедта и са пряка нейна последица. Изложил съображения, че целта на законодателя била с допускането на предварителното изпълнение по силата на закона на акта по чл. 239, ал. 1 ЗГ да бъде отнето правото на упражняване на лесовъдна дейност на лице, за което са налице основания за отнемане на правото на упражняване на тази дейност в периода до влизане в сила на акта, с който е отписано от регистъра. Възможните финансови затруднения, пред които било възможно да се изправи жалбоподателят според съда, представляват житейска последица от издаването на заповедта и от допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. С оспорената заповед се запретява осъществяване на конкретна законово регламентирана дейност, но не и правото на Найденов да упражнява друга трудова дейност. По тези съображения съдът постановил определението, предмет на инстанционна проверка. Определението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са направените в частната жалба оплаквания за неправилност на обжалваното определение. При представените по делото доказателства, изводът на съда за липсата на предпоставки за спиране на предварителното изпълнение на заповедта е правилен и обоснован. Неоправдано се възразява от частния жалбоподател, че съдът е допуснал процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на представени по делото доказателства. В случаите, когато предварителното изпълнение е допуснато по силата на закон, както е в казуса, законодателят е презумирал наличието на редица предпоставки - необходимост да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда. За да бъде спряно предварителното изпълнение в случая Найденов е следвало да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда. Според настоящия състав в случая това не е сторено. Било е необходимо представянето на доказателства, от които да се установи по безспорен начин, че предварителното изпълнение на акта ще окаже прекомерно влияние, ще премине границата на гарантирани права и интереси на лицето и ще въздейства по недопустим начин върху неговата правна сфера. Правилно е преценено от съда, че лишаването на жалбоподателя от възнаграждение в случая е последица на самата заповед, а други доказателства не са представени по делото. Ето защо, като е приел, че не са налице предпоставките по чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 АПК, съставът на АС-Монтана правилно и обосновано на доказателствата, приложени към искането за спиране, е постановил обжалваното определение. Предвид изложеното и на основание чл. 166, ал. 3, изр. второ, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и чл. 235 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение