Определение № 1905 от 26.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 599/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. А. М. против определение № 21519/28.10.2024 г., постановено по адм. дело № 4766/2024 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). В частната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното определение, поради което се иска неговата отмяна и уважаване на жалбата. Претендира разноски. Ответната страна – кметът на Столична община, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, като обсъди доводите в частната жалба и събраните доказателства, намира частната жалба за допустима, като подадена в срок. Разгледана по същество, е основателна. С оспореното в настоящото производство определение първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалбата на Г. М. против мълчалив отказ от кмета на Столична община по постъпилата при него на 14.07.2023 г. преписка, образувана по молба с рег. №РКС23-ГР94-537/31.03.2023 г. по описа на район „Красно село“ - СО за заличаване на адресни регистрации в имот, собственост на М. поради просрочие и е прекратил производството по делото. От фактическа страна по делото е установено, че М. е подал молба на 31.03.2023 г. в район „Красно село“ за заличаване на адресни регистрации в собствения му имот. Със заповед №РКС23-РД09-378/04.04.2023 г. на кмета на район „Красно село“ - СО е назначена комисия по чл. 99б, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР), която да извърши проверка по заявлението. Резултатите от извършената проверка са обективирани в протокол №РКС23-ГР94-53785/13.07.2023 г. Кметът на район „Красно село“ – СО с писмо рег. № РКС23-ГР94-5376/14.07.2023 г. е изпратил преписката на кмета на СО протокола с резултатите от извършената проверка. Преписката е постъпила в СО на 14.07.2023 г., за което жалбоподателят е бил уведомен на 19.04.2024 г. Съдът е приел, че тридневният срок за произнасяне от кмета на СО започва да тече от момента на постъпване на преписката с протокола за резултатите от извършената проверка, а именно от 15.07.2023 г. и е изтекъл на 17.07.2023 година (понеделник, присъствен ден). Съставът посочва, че от 16.07.2024 г. (с погрешно изписана дата - 16.07 вместо 18.07 и погрешно изписана година - 2024г. вместо 2023г.) е започнал да тече преклузивният едномесечен срок по чл.149, ал.2 от АПК за оспорване на мълчаливия отказ на кмета на СО. С оглед което е направил изчисление, че срокът е изтекъл на 16.08.2023 г. (според настоящата инстанция отново с погрешна дата 16-ти, вместо 18-ти август 2023 г.). Въз основа на така установеното, административният съд приел, че жалбата е процесуално недопустима като просрочена, с оглед подаването й на 23.04.2024 г. за да достигне до този краен извод съдът е посочил, че неуведомяването на жалбоподателя за изпращане на заявлението/молбата му за заличаване на адресни регистрации, заедно с протокола на комисията на компетентния орган - кмета на СО в случая, не може да се приеме за действие, което го въвежда в заблуждение. Допълнил е, че когато заявлението е подадено до некомпетентен орган, липсата на данни за препращането му на компетентния орган, би означавало, че срокът за произнасяне (по арг. от чл. 31, ал. 2 АПК) от кмета на СО не е започнал да тече. Според съда в случая са налице доказателства за изпращането, съответно за постъпването на преписката при компетентния орган. С оглед което неуведомяването на жалбоподателя за изпращането и постъпването на преписката при компетентния орган-кмета на СО не се отразява на правата на му. Определението е валидно, допустимо, но неправилно. Правилно съдът е съобразил за приложими диспозициите на чл. 99б, ал. 1 - ал. 3 от ЗГР (в действащата редакция към момента на подаването на заявлението за заличаване на адресни регистрации в процесния имот - Изм. - ДВ, бр. 39 от 2016 г., в сила от 26.05.2016 г.). Законосъобразно е прието, че кметът на Столична община е компетентният орган да се произнесе по заявлението на М., подадено до кмета на район „Красно село“, като на основание чл. 31, ал. 2 АПК във вр. с чл. 99б, ал. 3 ЗГР преписката е изпратена на кмета на общината на 14.07.2023 г. Скрепено със задължението за препращане на компетентен орган, визирано в чл. 31, ал. 2 АПК е задължението за уведомяване на лицето, по чиято инициатива е започнало производството (понастоящем частен жалбоподател), за препращането, осъществено на 14.07.2023 г., по компетентност на кмета на СО преписка за произнасяне. Това свое задължение органът е изпълнил едва на 19.04.2024 г.. Настоящата инстанция намира, за неприложимо в настоящия случай цитираното Тълкувателно решение № 6 от 30.06.2015 г. постановено по т. д. № 4/2013 г., ОСС, І и ІІ колегия на ВАС. Когато заявлението е подадено до некомпетентен орган, при липсата на данни за препращането му на компетентния орган, не може да се обвърже със срок за произнасяне. Действително налице са данни за движение на преписката, но такива не са били сведени до знанието на молителя. Неуведомяването на жалбоподателя за изпращане на заявлението/молбата му за заличаване на адресни регистрации, заедно с протокола на комисията на компетентния орган-кмета на СО в случая го въвежда в заблуждение. Което е довело до подаване на жалба и срещу мълчалив отказ на кмета на район „Красно село“ – СО. Оставена без разглеждане на основание чл. 159, т. 1 АПК, като недопустима, тъй като по искането на М. кметът на район „Красно село“ –СО не може да се формира мълчалив отказ с оглед липсата на компетентност. Задължението си за уведомяване органът е изпълнил едва на 19.04.2024 г., следователно срокът за оспорване на мълчаливия отказ на кмета на СО е започнал да тече от 20.04.2024 г., а жалбата до съда е подадена на 23.04.2024 г., с оглед което настоящата инстанция намира същата за подадена в срок. По изложените съображения, определението предмет на проверка следва да бъде отменено като неправилно, а делото да се върне на същия състав от първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата, с която е сезиран при съобразяване на изложеното по-горе в мотивите на настоящия съдебен акт. По претенциите за разноски на частния жалбоподател сторени за настоящата инстанция, съгласно чл. 226, ал. 3 АПК във връзка с чл. 236 АПК следва да се произнесе първоинстанционния съд, при произнасяне по спора. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение