Определение № 11355 от 23.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10226/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Директора на Национално ТОЛ управление, специализирано звено към Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез юрк. Костадинова срещу определение №4965/02.07.2024 година на Административен съд гр. Бургас по канд. № 934/2024г., с което съдът е спрял производството по делото до приключване на производството пред Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-61/2023 г. Релевира възражения за неправилност. Твърди, че приложение намират нормите на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). В ЗАНН, който регламентирал правилата за обжалване на наказателното постановление, не била предвидена процедура за спиране на съдебното производство. В НПК основанията за спиране на производството били уредени в чл. 25 от Кодекса. Съгласно чл. 488, ал.1 от НПК, с отправяне на запитването, съдът спирал производството по делото, като определението не подлежало на обжалване и протестиране. В случая, съдът спрял делото, не бил отправил запитване до Съда на ЕС, поради което липсвало основание за спиране на делото. Сочи, че съдът не е извършил и дължимата преценка на предмета на двете дела, като не е изяснил фактическата обстановка по делото и е извършил разширително тълкуване на относимите към спора материалноправни норми. По изложени в частната жалба подробни съображения, прави искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът, Н. И. И. от [населено място], не взема становище по частната жалба. Върховният административен съд, след като извърши служебна проверка за допустимостта на частната жалба, и като съобрази преобладаващата съдебна практика на петчленните състави на ВАС (определение №3482/21.03.2024 година по адм.д. № 1983/2024 година петчленен състав на Върховния административен съд и други) прави извод за допустимост на частната жалба като подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С оглед разпоредбата на чл. 63в ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета „Касационно производство“ на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 144 АПК се намира в дял трети „Производства пред съда“ в глава девета „Общи разпоредби“, която е приложима както за първоинстанционното, така и за касационното производство. А съгласно разпоредбата на чл. 144 АПК за неуредените в този дял въпроси, а именно дял трети „Производства пред съд“, глава девета „Общи разпоредби“, се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че производството се спира единствено когато съдът, пред който делото е висящо, отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. По силата на чл. 633 ГПК, вр. с чл. 144 АПК решението на СЕС по преюдициалното запитване е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България. Когато е отправено запитване от национален съд на държава-членка и пред друг съд на държава-членка се поставят за решаване същите въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, вторият съд спира производството по делото до произнасяне на СЕС на основание чл. 633, във връзка с чл. 631, ал. 1 ГПК. Поставеният преюдициален въпрос по дело С-61/23 на СЕС е: Дали нормата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.6.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за съразмерност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби, приети по тази директива, не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т.нар. „компенсаторна такса“. Решението по това преюдициално дело на СЕС е от значение за правилното решаване на производството по канд. № 934/2024г. на Административен съд гр. Бургас с предмет правилност на решението на РС гр. Карнобат за установяване законосъобразност на Наказателно постановление от 22.05.2023 година на Директора на Национално ТОЛ управление, специализирано звено към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на Н. И. И. от [населено място] се налага глоба в размер на 1800 лева за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т. нар. „компенсаторна такса“. Като е достигнал до същите правни изводи, съдът е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Съдът ясно и категорично е изразил волята си, че производството се спира до постановяването на окончателен акт по делото пред СЕС, което е от значение за правилното решаване на настоящото. Разноските за настоящото производство следват изхода на главния спор и следва да се присъдят от Административен съд гр. Бургас при решаване на спора по същество. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение