Решение № 1216 от 29.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9057/2009 г.

Решение № 1216 от 29.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9057/2009 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по две касационни жалби, подадени от Верка Атанасова Пеева от гр. Пловдив, чрез пълномощника й - адв. Н. Горанска и от Общинска служба "Земеделие" - Пловдив, чрез началника С. Бандакова, против Решение № 29/03.04.2009 г., постановено от Пловдивския окръжен съд, административно отделение, V състав, по адм. д. № 733/2006 г. Касационните жалби са подадени от активнолегитимирани страни, в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС (отм.) вр. § 4, ал. 1 от АПК. С обжалваното решение, в производство по чл. 33 и сл. от ЗАП вр. чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ, окръжният съд е отменил Решение № 767/23.11.2005 г. на ОСЗГ /сега ОСЗ/ - гр. Пловдив, с което е определено на наследниците на Атанас Георгиев Пеев, бивш жител на гр. Пловдив, обезщетение със земя на стойност 240 лв., а за разликата до пълния размер на дължимото обезщетение - с поименни компенсационни бонове на стойност 4575 лв. и е върнал на ОСЗ - гр. Пловдив преписката за обезщетяване № 1358/13.10.1999 г. на наследниците на Атанас Георгиев Пеев за издаване на решение по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ, при което да бъде съобразено влязлото в сила Решение № 11/21.02.2007 г., постановено по адм. д. № 327/2006 г. по описа на ПРС, с което е изменено Решение № 13580/30.04.2004 г. на ОСЗГ - Пловдив, като е увеличена стойността на дължимото обезщетение от 4815 лв. на 4840 лв. За да постанови решението си съдът е приел, че ОСЗГ се е произнесла с оспореното решение по чл. 19, ал. 17 преди да влезе в сила решението по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ . Обстоятелството, че Решение № 13580/30.04.2004 г., с което на наследниците на Атанас Георгиев Пеев е определено обезщетение на стойност 4815 лв. за признато, но невъзстановено право на собственост върху 5.000 дкр. зем. земя не е стабилизирано като административен акт и не е влязло в сила към момента на постановяване на последващото решение по реда на чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ - предмет на жалбата, се установява и от приложеното адм. д. № 327/2006 г. по описа на Пловдивския районен съд, което е образувано именно по жалба на Верка Атанасова Пеева против цитираното Решение № 13580/30.04.2004 г. на ОСЗГ - Пловдив. По делото е постановено съдебно решение № 11/21.02.2007 г. на ПРС, ХVII състав, с което е изменено оспореното решение на ОСЗГ - Пловдив, като съдът е увеличил стойността на дължимото обезщетение от 4815 лв. на 4840 лв. и е отхвърлил жалбата в останалата част. Решението е оставено в сила с Решение № 7604/16.07.2007 г., постановено по адм. д. № 4378/2007 г. по описа на ВАС. В касационната жалба на Верка Атанасова Пеева се правят доводи за неправилност на постановеното решение, изразяващи се в следното: След приключване на съдебното дирене пред ОС - Пловдив касаторката придобила информация, въз основа на две писма на Министерството на земеделието и горите, приложени към касационната жалба, от които е видно, че претендиращите за въвеждане във владение в реални граници бивши собственици на зем. земи, биха могли да бъдат комасирани с друга земя от ДПФ или ОПФ, каквито площи в землището на Пловдив-юг съществуват. Тази информация е дадена от зам. министър в официален отговор в края на 2008 г. Касаторката счита, че следва да бъде обезщетена със земя, тъй като е установено съществуването на свободни площи за обезщетяване на гражданите в Пловдив-юг. В касационната жалба на ОСЗ се правят доводи за неправилност на оспореното решение. Твърди се, че съдът не е преценил правилно данните по делото и че тъй като вече е публикуван план за обезщетение, в който е отреден на наследниците на Атанас Георгиев Пеев част от имот № 052014 в землището на Пловдив-юг, представляващ 249/3053 лв. на обща стойност от 240 лв., неправилно съдът е отменил решението по чл. 19, ал. 17. За увеличената стойност на имота им ОСЗГ щяла да постанови ново решение за обезщетяване с ПКБ. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: И двете касационни жалби са неоснователни. Твърденията в жалбата за наличие на свободна земя от Общинския поземлен фонд, която да послужи за обезщетение са неотносими. Неоснователни са доводите в касационната жалба на началника на ОС "Земеделие" гр. Пловдив, че всички предишни решения са влезли в сила и че всъщност за увеличената стойност на имота ОС "Земеделие" щяла да постанови на основание чл. 19а, ал. 9 от ЗСПЗЗ ново решение за обезщетение с ПКБ. След като Решение № 13580 от 30.04.2004 г. за обезщетяване на наследниците не е било влязло в сила към момента на постановяване на последващото решение по реда на чл. 18а, ал. 17 от ППЗСПЗЗ, правилно и законосъобразно съдът е приел, че последното е незаконосъобразно. По тези съображения не са налице касационни основания. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът е преценил правилно данните по делото и направените от него изводи са обосновани и не противоречат на закона. Възстановяването на собствеността и обезщетяването на бившите собственици на зем. земи се извършва поетапно, като за всеки етап от регламентираните в нормативните актове процедури се постановява решение на ОСЗ /бивша ПК, ОСЗГ/. Последващото решение се издава въз основа на влязло в сила предшестващо от предходен етап. Предмет на спора е решение на ОСЗГ, постановено по чл. 19, ал. 17, предпоставка за постановяването на което е наличието на влязло в сила решение по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. Оспореното решение по чл. 19, ал. 17 е издадено преди влизане в сила на решението по чл. 19, ал. 8, т. е. без наличието на правно основание и правилно е отменено от съда. Освен това ОСЗ задължително следва да съобрази извършената промяна на размера на дължимото обезщетение с цитираното от съда съд. решение, в каквато насока са и правилните указания на съда. Доводите, изложени в касационната жалба на Верка Атанасова Пеева са неотносими към решението на съда. Въпросът за начина на обезщетяване следва да се преценява при постановяването на последващите актове от ОСЗ. Съдът в конкретния случай не е компетентен да извършва обезщетяване, замествайки ОСЗ, а оспореното решение на ОСЗГ е отменено и върнато на ОСЗ именно за постановяване на ново решение. Приложените към настоящото решение писма на Министерството на земеделието и горите следва да бъдат преценявани от ОСЗ при произнасянето и по претенцията за обезщетяване. Не са налице касационни основания за отмяна на постановеното решение и същото следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 1 от ЗВАС (отм.), вр. § 4, ал. 1 от ПЗР на АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,