Определение № 278 от 28.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 621/2024 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба вх.№20305/22.11.2024г. на „Тиви груп“ООД, с която е поискано съдът да измени определение №2856/01.11.2024г. по т.д.№621/24г. в частта, с която в полза на насрещните по делото страни С. И. П. и Ч. И. П. са присъдени разноски в размер на 6000 лв. и 3500 лв. съответно, представляващи платени от тях адвокатски възнаграждения за производството пред ВКС. В молбата са изложени съображения за прекомерност на размера им. В законоустановения срок е представен отговор на молбата от Ч. И. П., който е възразил срещу основателността на искането. Настоящият състав на Върховен касационен съд Търговска колегия Второ отделение намира молбата за допустима, а по същество – и основателна. Видно от данните по делото, производството пред настоящия състав е било образувано по касационна жалба на „Тиви груп“ООД срещу въззивно решение №451/18.12.2023г. по описа на Апелативен съд Пловдив. Със същото е потвърдено първоинстанционно решение №40/13.04.2023г. по т.д.№153/21г. по описа на Хасковски окръжен съд, с което са уважени предявените от С. П. и Ч. П. осъдителни искове срещу дружеството в размери от по 30 000 лв., ведно със законната лихва. Срещу касационната жалба са подадени писмени отговори от насрещните по нея страни, депозирани чрез надлежно упълномощените адв. Д. Д. и адв.А. Д. с приложени към отговорите пълномощни и договори за правна защита и съдействие, в които са договорени адвокатски възнаграждения в размери съответно 6000 лв. и 3500 лв., платени в брой при подписване на договорите. С постановеното от състава на ВКС определение №2856/01.11.2024г. по т.д.№621/24г. касационната жалба на „Тиви груп“ООД не е допусната до разглеждане по същество от касационната инстанция. С оглед този изход на спора съставът е присъдил и в полза на ответниците по жалбата платеното от тях адвокатско възнаграждение. Възражението на молителя за прекомерност на заплатените от ответниците по жалбата адвокатски хонорари за производството пред ВКС е основателно. С разпоредбата на чл.78 ал.5 ГПК законодателят е възложил в правомощие на съда да присъди на спечелилата делото страна разноски за адвокатско възнаграждение в намален размер, тогава, когато констатира несъответствие между платеното такова и действителната фактическа и правна сложност на делото. Обжалваемият материален интерес по делото за всеки от ответниците по касационната жалба пред касационната инстанция е по 30 000 лв. Възнагражденията на адвокатите им, изчислени спрямо този интерес дори и според чл.9 вр. чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. /в редакцията й от 04.11.2022г., действаща към датата на уговарянето и плащането му/, възлизат над така определените минимални размери на адвокатските възнаграждения. От друга страна съдът не е обвързан от същата при определянето на размера на подлежащото на възстановяване на страната адвокатско възнаграждение, поради несъответствието на наредбата с правото на ЕС, предвид приетото с решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване. С оглед това и като взе предвид вида на спора, обжалваемия материален интерес, вида и количеството на извършената от адвоката правна дейност, както и правната и фактическа сложност на делото, настоящият състав намира за разумно дължимо от загубилата делото страна адвокатски възнаграждения в размери на по 2000 лв. Поради това ВКС в настоящия си състав намира,че заплатените от С. И. П. и Ч. И. П. на процесуалните им представители адвокатски възнаграждения в размери съответно 6000 лв. и 3500 лв. не следва да бъдат възлагани изцяло в тежест на загубилата делото страна, като същата следва да бъде осъдена да им заплати разноски в намален размер от 2000 лв. Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд Търговска колегия Второ отделение