Определение № 184 от 03.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4784/2019 г.

Производството е по чл.247 и чл.248 ГПК. Делото е било образувано по жалба срещу решение от 10.05.2019г. по гр.д.№4832/2018г. на АС София, с което е уважен иск с правно основание чл.74 ЗЧСИ, вр.чл.45 ЗЗД Жалбоподателката –ЧСИ В. Л., чрез процесуалния си представител е поддържала, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за делото, по отношение на които са налице предпоставките на чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и че решението е и очевидно неправилно. Ответникът „ДСК Лизинг” АД в писмено становище, чрез процесуалния си представител е поддържал, че не следва да се допуска касационно обжалване. С определение от 29.04.2020г. ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение. С молба от 05.05.2020г. ответникът по жалба - „ДСК Лизинг” АД, чрез процесуалния си представител, е поскал да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка, тъй като годината на образуване на гр.д.№4784 е 2019г., а не както е посочено в определението 2020г. Със същата молба ответникът по жалба претендира да му бъдат присъдени и направените пред ВКС разноски, каквото произнасяне липсва в определението. Жалбоподателката -ЧСИ В. Л. не взема становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Молбата за допълване на определението в частта за разноските е основателна. При постановяване на определението си Върховният касационен съд се е произнесъл по искане за присъждане на разноски по делото в мотивите си като е посочил, че не са представени доказателства за реално направени такива. В случая към отговора на касационната жалба процесуалният представител на „ДСК Лизинг” АД е представил договор за правна защита и съдействие в т. ІІІ от който е посочено, че е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 8529,38 лева, а в т.ІV е договорено заплащането им по банков път. Представено е било и копие от платежно нареждане от 07.08.2019г. за превеждане на сумата по сметка на процесуалния представител. При тези данни и с оглед разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата 8529,38 лева разноски за процесуално представителство пред ВКС. Основателна е молбата и в частта й относно допусната от съда очевидна фактическа грешка. На лист първи, ред 12 съдът погрешно е посочил като годината на образуване на гр.д.№4784 - 2020г., а не както е вярната такава- 2019г. Ето защо с оглед разпоредбата на чл.247 ГПК следва да се допусне исканата поправка. Предвид изложените съображения, съдът