Определение № 4098 от 16.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3014/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Т. Б. И. – председател на УС на ЕС при бл. 130, [жк], гр. София против определение № 18526 от 01.10.2024 г. по адм. дело № 7703/2024 г. на Административен съд – София-град (АССГ), с което е оставена без разглеждане жалбата му в качеството му на председател на управителния съвет на етажната собственост (УС на ЕС) при [адрес], гр. София срещу писмо изх. № към РИЛ24-ГР94-1041/09.07.2024 г. на главния архитект на Столична община - Район „Илинден“, в което твърди, че съдържа отказ да бъде отменено разрешение за поставяне № 5/25.04.2023 г. на фирмени надписи – 2 броя, издадено в полза на „Бултекс 99“ ЕООД. С определението е прекратено производството по адм. дело № 7703/2024 г. по описа на АССГ. Частният жалбоподател моли за отмяна на определението като неправилно. Видно от представен от него протокол, с решение на общото събрание на етажната собственост, И. е упълномощен да подаде жалба срещу отказа за отмяна на разрешението за поставяне. Върховният административен съд, състав на второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и приложените доказателства, намира следното: Частната жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Разгледана по същество, е основателна. Пред АССГ е оспорен отказ да се отмени разрешение за поставяне на 2 броя фирмени надписи с № 5/25.04.2023 г. (л. 46 по адм. дело № 7703/2024 г.), издаден на основание чл. 57, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно тази разпоредба, върху недвижими имоти могат да се поставят рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи въз основа на разрешение за поставяне, издадено по ред, установен с наредба на общинския съвет по чл. 13а или по чл. 56, ал. 2. Според чл. 57, ал. 4 от ЗУТ, върху сгради - етажна собственост, разрешението за поставяне на обекти по ал. 1 се издава въз основа на изрично писмено съгласие на етажните собственици или писмен договор за наем с етажните собственици на заетата от съоръжението по ал. 1 площ. Съгласието и договорът за наем се оформят по реда на Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС). Предмет на обжалване е отказ, обективиран в писмо на главния архитект да отмени издаденото от самия него разрешение за поставяне. Процедура за преразглеждане е предвидена в чл. 91 и сл. от АПК. Съгласно предвидената в чл. 91, ал. 1 от АПК процедура по преразглеждане на административен акт, в 7-дневен срок, а когато органът е колективен - в 14-дневен срок от получаване на жалбата или протеста, административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това заинтересованите страни. Съгласно чл. 91, ал. 2 от АПК, новият акт подлежи на оспорване по реда на този кодекс. В тези случаи не се допуска повторно преразглеждане на акта. Според чл. 98, ал. 2 от АПК, когато въпросът е решен по същество, решението на компетентния да разгледа жалбата или протеста орган подлежи на оспорване за законосъобразност пред съда. Ако жалбата или протестът са отхвърлени, на оспорване пред съда подлежи първоначалният административен акт. Следва да се прецени дали обжалваното писмо изх. № към РИЛ24-ГР94-1041/09.07.2024 г., обективиращо отказ, представлява годен за оспорване административен акт, предвид лаконичното му съдържание и текста му, който препраща само към предходни изпратени до жалбоподателя писма. Същевременно, в жалбите и пред органа и пред първоинстанционния съд се навеждат главно доводи за незаконосъобразност на издаденото разрешение за поставяне по чл. 57, ал. 1 от ЗУТ, което като краен акт подлежи на обжалване на основание чл. 215 от ЗУТ, който се явява специален по отношение на общия ред по АПК. В съдебната практика, с оглед приложимите към процесния случай разпоредби на ЗУТ като специален закон по отношение на АПК, съгласно чл. 215, подлежи на оспорване крайният акт, а именно разрешението за поставяне. След като уточни предмета на оспорване съдът следва да извърши преценка за допустимостта и срочността му. По отношение на процесуалната легитимация на председателя на УС на ЕС да подаде жалба до съда от името на етажната собственост и удостоверяването й, трябва да се вземе предвид следното: Оспорването на индивидуални административни актове по реда на АПК, включително, когато те касаят общи части на етажната собственост, не е включено в хипотезите на законното представителство по чл. 41 и чл. 23, ал. 3 и ал. 4 от ЗУЕС, което налага изрично упълномощаване на председателя на УС на ЕС (управителя) съобразно нормата на чл. 23, ал. 4, изр. второ от ЗУЕС. Съгласно чл. 41 от ЗУЕС, собствениците или сдружението се представляват пред съда от председателя на управителния съвет (управителя) или от упълномощено от тях лице, съгласно разпоредбите на чл. 23, ал. 3 и 4. Съгласно чл. 23, ал. 3 от ЗУЕС, председателят на управителния съвет (управителят) представлява собствениците и ползвателите при извършване на всички действия, които са във връзка с обикновеното управление на етажната собственост. За действия по учредяване на право на ползване, строеж, надстрояване, пристрояване или промяна на предназначението на общи части, той представлява собствениците, ако бъде упълномощен от общото събрание. Съгласно чл. 23, ал. 4 от ЗУЕС, председателят на УС (управителят) представлява пред съда собствениците в етажната собственост по исковете, предявени срещу тях във връзка с общите части, и по исковете предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по този закон. По искове срещу трети лица, във връзка с общите части председателят на управителния съвет (управителят) представлява собствениците, ако бъде упълномощен от общото събрание. Тълкуването в съдебната практика е, че за подаване на жалба срещу административен акт, се изисква също изрично упълномощаване на председателя на УС на ЕС (управителя). Жалбоподателят трябва да представи решение на Общото събрание (ОС), че е избран за председател на УС на ЕС и решение на ОС на ЕС за изричното му упълномощаване да подаде жалба срещу конкретния административен акт - писмо, обективиращо отказ от отмяна на разрешение за поставяне или срещу самото разрешение за поставяне. Следва (съобразно изискванията на ЗУЕС и съдебната практика) да се представи протокол на ОС, списък на присъствалите членове на ЕС, имената и обектите и идеалните им части (оформени съгласно чл. 16, ал. 5 и 6 от ЗУЕС), за да може съдът да прецени, дали председателят на УС на ЕС е упълномощен редовно с решение на ОС на ЕС, взето със съответния кворум и мнозинство, съгласно приложимите разпоредби на ЗУЕС. В практиката си Върховния административен съд (ВАС) приема, че съдът може да даде указания в разпореждането си за представяне на такова решение и след подаването на жалбата, което ще има характер на потвърждение (саниране) на извършените от председателя на УС на ЕС действия – подаване на жалба и процесуално представителство пред съда на етажната собственост. В настоящия случай с жалбата е представен протокол от събрание на етажната собственост с № 9 от 15.08.2023 г. (л. 11 по адм. дело № 7703/2024 г.), в който е прието общо формулирано решение на етажните собственици, с което е оправомощен председателя на УС на ЕС да подава жалби по реда на чл. 23, ал. 4 от ЗУЕС, но не е изрично упълномощен да подаде жалба срещу конкретното разрешение за ползване № 5/25.04.2023 г. или срещу писмо с изх. № към РИЛ24-ГР94-1041/09.07.2024 г. на главния архитект на Столична община - Район „Илинден“, каквото е изискването съобразно чл. 23, ал. 4 от ЗУТ и съдебната практика на ВАС. Представена е регистрационна карта на сграда в режим на етажна собственост, където жалбоподателят фигурира като председател на УС (л. 9) и писмо № към РИЛ22-ГР94-832-(1)/25.07.2022 г. от заместник-кмета на СО-Район „Илинден“, с което се уведомява Т. И., че етажната собственост, представлявана от жалбоподателя вече е регистрирана в регистъра за ЕС на СО - район „Илинден“. С разпореждане № 15264/23.08.2024 г. по адм. дело № 7703/2024 г., съдът е указал на жалбоподателя, че следва да посочи имената на етажните собственици, от името на които подава жалбата, както и да внесе държавна такса от по 10 лева за всеки един от етажните собственици, от името на които е подадена жалбата. С уточнителна молба от 04.09.2024 г. е жалбоподателят изложил доводи, че видно от протокола на ОС на ЕС същият е надлежно упълномощен да подава жалби от името на ЕС. Съдът е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото с мотиви, че дадените от него с нарочно разпореждане указания не са спазени, както и поради това, че ЕС не е регистрирана като юридическо лице, тя не е процесуално легитимирана да подава жалби срещу административни актове и жалбата следва да бъде подадена от етажните собственици като физически лица. Съдът в разпореждането, с което дава своите указания не коментира приложеното доказателство за такова упълномощаване - протокол № 9 от 15.08.2023 г. от ОС на ЕС, регистрационна карта и уведомително писмо относно регистрация. Съдебната практика допуска съдът да даде указания за представяне на упълномощаване от членовете на етажната собственост след подаване на жалбата, което да се потвърди подадената жалба срещу акта. Действително упълномощаването ще е направено след депозиране на жалбата, но с него се потвърждават извършените процесуални действия без представителна власт. Потвърждаването заздравява с обратна сила потвърдените действия, като съгласно чл. 101, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ГПК поправеното процесуално действие се смята за редовно от момента на извършването му. Следователно в случая ще е налице надлежна представителна власт към момента на подаване на жалбата. За целите на допустимостта на жалбата е достатъчно да се установи с всички допустими доказателствени средства, че изискуемото по закон мнозинство е формирало воля да бъде представлявано от управителя на етажната собственост по повод оспорването на акта, независимо в каква форма е изразена тази воля. По същия начин това мнозинство може да потвърди и извършените до момента действия по делото. Мотивите на оспореното определение обосновават нередовност на жалбата, а не нейната недопустимост, тъй като при установената липса на надлежно удостоверена представителна власт на управителя, вписан като такъв по реда на чл. 46б от ЗУЕС, по реда на чл. 158, ал.1 във връзка с чл. 151, т. 2 от АПК, следва да се остави без движение жалбата с указания за представяне на доказателства за изрично упълномощаване на управителя от ОС на ЕС по смисъла на чл. 23, ал. 3, предл. 2 във връзка с ал. 4 от ЗУЕС. Едва при неизпълнение в преклузивният седмодневен срок на указанията за отстраняване нередовността по жалбата относно надлежната представителна власт на подателя (управителя на ЕС) се следва оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството по реда на чл. 158, ал. 3 от АПК. Действително ЕС не е персонифициран субект, поради което за процесуалното представителство на управителя е необходимо същият да бъде надлежно упълномощен от общото събрание съгласно чл. 23, ал. 3, предл. 2 във връзка с ал. 4 от ЗУЕС. Тогава дължимата такса от председателя на УС на ЕС ще е 10 лева (по аргумент от определение № 2377/10.03.2025 г. по адм. дело № 1347/2025 г. на ВАС, второ отделение). Алтернативно етажните собственици могат да приподпишат вече подадената жалба, като представят доказателства за наличие на правен интерес и документ за внесена държавна такса от по 10 лева за всеки (в този смисъл са определение № 8569 от 06.06.2019 г. по адм. дело № 5780/2019 г., ІІ отд. на ВАС, определение № 4411 от 06.04.2021 г. по адм. дело № 2569/2021 г., III отд. на ВАС, определение № 1716 от 23.02.2022 г. по адм. дело № 899/2022 г., ІІ отд. на ВАС, определение № 446 от 15.01.2024 г. по адм. дело № 12052/2023 г., VІ отд. на ВАС). Предвид изложеното, неправилен е изводът на съда за недопустимост на жалбата на основание по чл. 159, т. 4 от АПК, поради което определението следва да се отмени, а делото да се върне на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия, вкл. преценка за редовността на жалбата на други основания. По искането за присъждане на разноски за настоящата инстанция следва да се произнесе първоинстанционният съд на основание чл. 226, ал. 3 във връзка с чл. 236 от АПК в зависимост от крайния резултат по делото. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на второ отделение,