Определение № 38 от 01.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 308/2017 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК и чл.83, ал.2 ГПК. С молба вх. №1164619/07.11.2016 г. на Н. Й. Н., [населено място], се иска отмяна на влязлото в сила решение от 18.03.2010 г. по гр.д. №172/2008 г. на Софийския градски съд, с което е оставено в сила решение от 14.11.2005 г. по гр.д.№197/2005 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от молителя срещу Е. Т. Т. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата 4 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди и 500 лв. – обезщетение за платени адвокатски услуги. Според молителя е налице основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, защото с влизането в сила на решение №6932 от 26.08.2016 г. по гр. дело №2345/2007 г. на Софийския градски съд е налице ново обстоятелство от съществено значение за делото. С молба от 07.11.2016 г. молителят е поискал освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса за молбата за отмяна. Представил е декларация за имуществено състояние от 07.11.2016 г. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., намира следното: При преценката на имущественото състояние на страната по реда на чл.83, ал.2 ГПК се вземат предвид: действителните доходи от пенсия, стипендия, заплата, хонорари и други възнаграждения за работа, доходите, които може да бъдат реализирани от несеквестируемо или по друга причина неотчуждаемо имущество, както и правата върху секвестируеми вещи, дялови участия и други имуществени права. В случая молителят е дакларирал, че притежава две жилища – в [населено място] и в [населено място], като последното е без протокол – обр.16.; не притежава МПС, парични влогове, доходи от заплати, наеми, рента и аренда, от дивиденти и дялово участие в търговски дружества. Съпругата му има само доходи от наеми в размер на 200 лв. Двамата издържат непълнолетно дете и получават заеми от роднини. При така деклариранато имуществено състояние, следва да се приеме, че молбата за освобождаване от държавна такса в размер на 125 лв. в производството по чл.303 и сл. ГПК е основателна. Молбата за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК е допустима. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.