Решение № 11055 от 15.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3554/2012 г.

Решение № 11055 от 15.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3554/2012 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. и по чл. 229 и сл. АПК.

Образувано е по касационна и по частна жалба на "Бано" ЕООД, седалище и адрес на управление гр. Рудозем, ул. "Васил Димитров" бл. 1, ап. 13 срещу решение № 398 от 19.01.2012 г. и определение от 22.12.2011 г. на Административен съд, гр. Смолян, постановени по административно дело № 410/2011 г.

С обжалваното определение съдът оставил без разглеждане жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължение по Закона за местните данъци и такси № Д-0011 от 20.05.2010 г. на органа по приходите в община Рудозем, а с решението отхвърлил жалбата му с искане за обявяване на нищожност на акта.

"Бано" ЕООД счита обжалваното определение за незаконосъобразно. Съдът неправилно, в противоречие с доказателствата по делото, приел, че срокът за оспорване на Акта за установяване на задължение по Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) № Д-0011 от 20.05.2010 г. изтекъл. Не отчел, че от копието на известието за доставяне на акта не е видно лично управителя или упълномощено от него лице да е получило съобщението, поради което подадената жалба е в срок. Моли съда да отмени определението и върне делото за продължаване на съдебното производство.

"Бано" ЕООД счита обжалваното решение за неправилно, постановени при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно конституирал като ответник по делото община Рудозем, а не органа, издал оспорения акт. Неправилно приел, че актът е издаден от компетентен орган. Не отчел, че от доказателствата по делото не може да се направи извод, че издателя на акта е служител на общинската администрация и че е упълномощен от действащия кмет на община Рудозем към момента на издаване на акта. В нарушение на закона, при присъждане на разноските съдът взел предвид преводно нареждане, което е издадено след приключване на устните състезания. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи жалбата му срещу акта за установяване на задължение по ЗМДТ.

Касаторът претендира направените по делото разноски. Представлява се от управителя на дружеството - Севдалин Асенов.

Ответникът по частната и по касационната жалба - община Рудозем, счита същите за неоснователни. По отношение на частната жалба твърди, че извода на съда за просрочие на жалбата е правилен и подробно обоснован. Видно от доказателствата по делото актът е получен лично от управителя на дружеството на 21.05.2010 г. По отношение на касационната жалба ответникът счита, че в решението си съдът е дал правилен и обоснован отговор на възраженията на касатора. Въпроса с компетентността на издателя на акта е подробно разгледан и правилно решен от съда. По отношение на възражението за разноските сочи, че не е направено до приключване на устните състезания, а по делото са представени доказателства за реалното изплащане на договореното адвокатско възнаграждение. Моли съда да остави в сила обжалваните определение и решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. Слави Чаушев.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно приел, че оспорения акт не е нищожен, издаден е от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на материалния закон. Наведените доводи са неоснователни и не сочат на касационни основания за отмяна. Представителят на прокуратурата счита неоснователна и частната жалба. Съдът правилно приел, че срока за оспорване на акта е пропуснат и прекратил съдебното производство.

Върховният административен съд счита частната и касационната жалба за допустими - подадени са от надлежна страна, в срока по чл. 229, ал. 1, т. 1 и чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове.

Съдът, като разгледа частната и касационната жалба на посочените в нея основания счита същите за неоснователни.

За да постанови обжалваното решение, съдът приел от фактическа стана, че:

1. На "Бано" ЕООД бил издаден акт за установяване на задължение по ЗМДТ № Д-0011 от 20.05.2010 г. Актът е издаден от Марийка Николова Стайкова - орган по приходите в община Рудозем. С него, за притежавани от дружеството недвижими имоти в с. Елховец, община Рудозем, на "Бано" ЕООД са определени данъчни задължения за данък недвижими имоти за 2009 г. и първото тримесечие на 2010 г.

2. С писмо с обратна разписка актът бил изпратен на дружеството. По делото е приложено копие от известие за доставяне № PS 49600005 АР, което е адресирано до Севдалин Асенов - "Бано" ЕООД. В графата получател е положен подпис без отбелязване на качеството на получилото го лице, а датното клеймо и поставената дата на получаване са 21.05.2010 г.

3. На 02.09.2011 г. "Бано" ЕООД подал жалба до ръководителя на звеното за местни приходи в община Рудозем, вх. № 41 срещу акта за установяване за задължения № Д-0011 от 20.05.2010 г.

4. На 01.11.2011 г., с входящ № 2558, в Административен съд, гр. Смолян "Бано" ЕООД подал жалба срещу акта за установяване на задължение по ЗМДТ.

5. По делото е приложена заповед № 124 от 14.03.2005 г., с която кмета на община Рудозем упълномощил Марийка Николова Стайкова - главен специалист "Администриране на местни данъци и такси" в община Рудозем, да извършва всички действия по чл. 57 от Данъчния процесуален кодекс във връзка с приетите данъчни декларации по Закона за местните данъци и такси; да определя размера на данъчните задължения по същия закон, както и да извършва други конкретно изброени дейности, свързани с местните данъци и такси.

6. По делото е приложено извлечение от описа на препоръчаните пратки за разнос на пощальона за 4960 Рудозем на 21.05.2010 г., в който като получател на пратка № PS 49600005 АР е вписан Севдалин Асенов, а получаваното й е удостоверено с неговия подпис.

При така установените факти съдът приел от правна страна, че жалбата на дружеството в частта досежно твърдяната незаконосъобразност на акта е просрочена и прекратил съдебното производство като недопустимо. Досежно твърдението за нищожност на оспорения акт съдът приел от правна страна, че актът е издаден от компетентен орган, надлежно упълномощен от кмета, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 4, ал. 1, 3 и 4 ЗМДТ. Въз основа на това направил извод за неоснователност на искането за обявяване на нищожност на акта и го отхвърлил.

Изводът на съда досежно недопустимостта на съдебното производство е законосъобразен, а произнасянето му относно нищожността на оспорения акт е недопустимо.

За да се прецени законосъобразността на определението и валидността на съдебното решение е необходимо да се определи характера на оспорения акт и в съответствие с това допустимостта на оспорването му по административен и съдебен ред.

Видно от доказателствата по делото предмет на оспорване е акт за установяване на задължение по Закона за местните данъци и такси № Д-0011 от 20.05.2010 г. на органа по приходите в община Рудозем. Макар изрично в наименованието на акта да не е посочено, че е издаден по декларация на задълженото лице, от съдържанието му е видно, че на основание "подадени декларации по чл. 17 ЗМДТ вх. № М00018, М0018 и М1 от 28.01.2000 г." е определен дължимия данък недвижими имоти на "Бано" ЕООД. Член 17 ЗМДТ понастоящем е отменен, но към датата на издаване на акт е бил в сила - отмяната е в сила от 01.07.2011 г. Следователно оспорения акт е акт по установяване на данъчно задължение по декларация.

Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗМДТ установяването на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Съгласно чл. 4, ал. 3 ЗМДТ в производството за установяване на местните данъци служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на орган по приходите. Съгласно чл. 4, ал. 4 ЗМДТ персонално тези служители се определят със заповед на кмета. Видно от доказателствата по делото в случая органа по приходите е служител на общината, определен със заповед на кмета. Твърденията на касатора, че по делото нямало доказателства дали издалото акта лице е служител на общината към датата на издаване на акта е неоснователно. По делото е представена заповед на кмета за упълномощаване на Стайкова и в нея изрично е посочено, че упълномощеното лице е главен специалист "Администриране на местни данъци и такси" в община Рудозем. Заповедта на кмета е официален свидетелстващ документ, който има обвързваща съда доказателствена сила за фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа. Тази материална доказателствена сила на заповедта не е оборена от касатора. Необоснованите му твърдения не могат да направят това. Следователно оспореният акт е издаден от компетентен орган.

Съгласно чл. 4, ал. 5 ЗМДТ ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община упражнява правомощията на териториален директор на Националната агенция по приходите. Кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК.

Съгласно чл. 107, ал. 1 ДОПК, когато органът по приходите установява размера на дължимия данък въз основа на подадена от задълженото лице декларация, задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния закон. В § 18 и 20 ЗМДТ са определени сроковете за внасяне дължимия данък недвижими имоти. Не се спори по делото, че в тези срокове "Бано" ЕООД не е внесло дължимия данък недвижими имоти. С оглед на това и в съответствие с разпоредбата на чл. 107, ал. 3 ДОПК, редакция към процесния период, акт може да се издаде и служебно - когато задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия.

Видно от изложеното процесният акт е издаден от компетентен орган и при наличие на изискуемите от закона предпоставки.

Съгласно чл. 107, ал. 4 ДОПК актът може да се обжалва в четиринадесетдневен срок пред директора на териториалната дирекция, което с оглед на разпоредбата на чл. 4, ал. 5 ЗМДТ означава пред ръководителя на звеното за местни приходи в общината. Видно от оспорения акт в него е посочено, че подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок, но пред кмета на общината. Съгласно чл. 4, ал. 5 ЗМДТ, както бе посочено по-горе, кметът на общината има правомощията на орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, т. е. той е горестоящ орган, но тогава, когато данъчното задължение е определено въз основа на ревизионен акт. Тогава, когато това е станало, както в случая, с акт за установяване на данъчно задължение по декларация, с оглед на изричната разпоредба на чл. 144, ал. 1 във вр. с чл. 107, ал. 4 ДОПК актът подлежи на обжалване пред ръководителят на звеното за местни приходи в общината. (За разлика от задължението за такса битови отпадъци, което с оглед на действалата към процесния период разпоредба на чл. 9б, ал. 2 ЗМДТ се определя с акт на кмета на общината). Тази неточност на посочването на компетентния орган, видно от приложената по делото жалба до ръководителя на звеното за местни приходи от 02.09.2011 г. не е довела до заблуда данъчно задълженото лице в степен да не може да упражни правото си на обжалване. Напротив, жалбата му е именно до компетентния орган, но не е в срок. Дори и да се приеме, с оглед на указанието, че дружеството е подало жалба до кмета, а не до ръководителя на звеното за местни приходи, с оглед на общата разпоредба на чл. 31, ал. 2 и 3 АПК във вр. с § 2 ДОПК, той би бил длъжен да я препрати на компетентния орган. Но жалба в четиринадесетдневния срок не е подадена до кмета. Нещо повече, дори и да се приеме (със значителна степен на условност), че е налице хипотезата на чл. 140, ал. 1 АПК във вр. с § 2 ДОПК, то жалбата не е подадена и в двумесечния срок - подадена е повече от година след уведомяването за акта (актът е връчен на 21.05.2010 г., а жалбата до ръководителя на звеното за приходите е подадена на 02.09.2011 г.). Следователно касаторът упражнил правото си на жалба пред компетентния орган - ръководител на звеното за местни приходи, но не го упражнил в срок.

Съгласно чл. 156, ал. 1 във вр. с чл. 144, ал. 1 във вр. с чл. 107, ал. 4 ДОПК едва решението на ръководителя на звеното за местни приходи в общината подлежи на обжалване по съдебен ред. Съгласно изричната разпоредба на чл. 156, ал. 2 ДОПК актът за установяване на данъчното задължение по декларация не може да се обжалва по съдебен ред ако не е обжалван по административен. Административното обжалване е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното обжалване. Тъй като недопустимостта означава неподведомственост на спора на съда то няма значение какво е основанието за обжалване - нищожност или незаконосъобразност. По отношение и на двете твърдения съдът няма властта да се произнесе, не защото жалбата е просрочена, а защото актът не подлежи на съдебно обжалване.

Видно от изложеното определението на съда, с което съдебното производство по отношение на твърдението за незаконосъобразност на акт № Д-0011 от 20.05.2010 г. на орган по приходите в община Рудозем е оставено без разглеждане в своя краен резултат е правилно, макар и по други мотиви. Решението, с което съдът отхвърлил искането на "Бано" ЕООД за прогласяване на нищожността на акта е недопустимо, тъй като съдът се произнесъл по недопустим за неговата компетентност спор. С оглед на това касационната инстанция следва да обезсили недопустимото решение и вместо него да постанови определение, с което да прекрати съдебното производство като недопустимо.

По възражението за неправилност на решението в частта за разноските:

Съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК на ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. В случая жалбата е отхвърлена изцяло, което значи, че на ответника се дължат направените по делото разноски, в т. ч. възнаграждение за адвокат. По делото община Рудозем, която съдът конституирал като ответник, била надлежно представлявана от адвокат, видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие № 1962 от 21.12.2011 г. В договора не е посочено, че определеното възнаграждение за адвоката е изплатено. С платежно нареждане от 23.12.2011 г. определеното възнаграждение е изплатено на адвоката. Но устните състезания са приключили на 22.12.2011 г., видно от протокола за съдебното заседание. Следователно, приложеното по делото платежно нареждане е представено след приключване на устните състезания, което означава, че не е надлежно приобщено по делото. Съдът не може да се позовава в решението си на доказателства, които не са надлежно приобщени към доказателствата по делото било то и доказателства досежно разноските по делото. С оглед на това решението на съда в частта, в която "Бано" ЕООД е осъден да заплати на община Рудозем разноски по делото в размер на 350,00 лв. е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

С оглед на изхода от делото, направените от касатора и от ответника искания за присъждане на разноски и на основание чл. 160, ал. 6 ДОПК във вр. с чл. 228 във вр. с чл. 144 АПК във вр. с чл. 78, ал. 4 ГПК съдът следва да осъди "Бано" ЕООД да заплати на община Рудозем направените по делото разноски за настоящата инстанция. Видно от представените по делото договори за правна защита и съдействие № 1969 от 27.0.2012 г., по касационната жалба, и № 3454 от 21.01.2012 г. по частната жалба, определеното адвокатско възнаграждение е съответно в размер на 350,00 и 295,00 лв. По делото са представени преводни нареждания за кредитен превод на договорените суми. С оглед на това и поради липсата по делото на възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 229 във вр. с чл. 144 АПК съдът следва да присъди разноските в пълен размер.

Водим от горното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 и чл. 21, ал. 3 АПК Върховният административен съд