Определение № 426 от 18.09.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3534/2017 г.

Производство по чл. 278, ал. 1 ГПК. С определение № 289 от 02.08.2017 г. на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение по ч.гр.д. № 2653/2017 г. е оставена без разглеждане като недопустима частна касационна жалба вх. № 3125от 25.05.2017 г., подадена от [фирма], [населено място], [община] срещу въззивно определение № 294 от 15.05.2017 г. по ч. гр.д. № 223/2017 г. на Варненски апелативен съд. Частна жалба срещу определението на Върховния касационен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от [фирма], [населено място], [община]. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира частната жалба за допустима, а по същество неоснователна предвид следното: С определение № 294 от 15.05.2017 г. по ч. гр.д. № 223/2017 г. на Варненски апелативен съд е потвърдено определение № 440 от 27.04.2017 г. по гр.д. № 325/2012 г. на Разградски окръжен съд. С първоинстанционното определение, постановено в производство по чл. 402 ГПК, молбата на третото лице [фирма], купувач на недвижим имот от публична продан, за отмяна на наложена като обезпечение възбрана върху същия имот е оставена без уважение. Съгласно чл. 402, ал. 2, изр. 2 ГПК, определението на съда по отмяна на обезпечение на иска може да се обжалва с частна жалба пред въззивна инстанция, но не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд - Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС по гр. д. № 1/2010 г., съгласно което обезпечителното производство е двуинстанционно. Редът за обжалване е изчерпан с постановяване на въззивното определение на Варненски апелативен съд по ч. гр. д. № 223/2017 г., с което е проверена правилността на първоинстанционния съдебен акт, поради което частната касационна жалба е процесуално недопустима. Независимо от изложеното и предвид възможността за защита правата на жалбоподателя следва да се отбележи, че макар и легитимиран да обжалва определението на съда по обезпечението като трето лице, което счита, че правната му сфера е накърнена от допуснатата обезпечителна мярка (т. 6 от ТР № 6 от 14.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 6/2013 г., ОСГТК), то за жалбоподателя липсва правен интерес да иска отмяна на обезпечението, тъй като наложената в обезпечителното производство възбрана върху имота, купен от публична продан не накърнява негови права – съгласно чл. 496, ал. 2 ГПК, по силата на влизане в сила на постановлението за възлагане той е придобил всички права, които длъжникът е имал върху имота, а правата които трети лица са придобили върху имота не могат да му бъдат противопоставени, доколкото не могат да се противопоставят на взискателите. С извършване на публичната продан, купувачът придобива имота чист от наложените възбрани след първата възбрана или първата ипотека. Доводите на частния жалбоподател за противоречие между обжалвания съдебен акт и практиката на Върховния касационен съд са неоснователни. Приложените определения № 49 от 01.02.2010 г. по ч. гр.д. № 13/2010 г., ІІ г.о. ВКС; № 425 от 18.02.2008 г. по ч. гр.д. № 1516/2008 г., V г.о. ВКС и № 744 от 21.12.2009 г. по ч. гр.д. № 490/2009 г., ІІ т.о. ВКС, както и посоченото в жалбата определение № 516 от 22.10.2012 г. по ч. гр.д. № 526/2012 г. І г.о. ВКС са постановени в производство по чл. 538 ГПК по обжалване отказ за издаване на охранителен акт – отказ на съдия по вписванията за заличаване на възбрана, а определение № 260 от 07.04.2012 г. по ч. гр.д. № 1622/2014 г., ІІІ г.о. ВКС касае допустимостта на установителен иск за собственост, т.е. съдебни актове с различен предмет, производството по който е допустимо пред Върховния касационен съд по реда на чл. 274, ал.3, т.2 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение