Определение № 60379 от 01.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4167/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на АД „Вълев и Лимберов“ против определение № 2134 от 9.8.2021 г., постановено по ч. гр.д.№2253 по описа за 2021 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 4 състав, в частта, с която е потвърдено определението на Окръжен съд-Враца по гр. д. № 372 по описа за 2020 г. за отхвърляне искането за допълване на определението за разноски с присъждане на адвокатско възнаграждение от 360 лв. за иска за обезщетение за забава в размер на 42,54 лв., възнаграждение от 360 лв. за иска за обезщетение за забава в размер на 19,72 лв. и възнаграждение от 360 лв. за иска за разходи при изискуем кредит в размер на 120 лв. Частният жалбоподател твърди, че определението е незаконосъобразно, поради което моли да бъде допуснато до касационно обжалване по поставения въпрос, да бъде отменено и на дружеството да бъде присъдено поисканото адвокатско възнаграждение. „Банка ДСК“ АД не взема становище по частната касационна жалба. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становището на частния жалбоподател, приема следното: „Банка ДСК“ АД е предявила срещу С. М. М. искове за установяване дължимост на вземанията от 38 286,03 лв. главница, 42, 54 лв. договорна лихва, 19,72 лв. обезщетение за забава и 120 лв. разходи при изискуем кредит, които впоследствие е оттеглила. Затова с определение № 556 от 29.12.2020 г. по гр. д. 372 по описа за 2020 г. Окръжен съд-Враца е прекратил производството по тези искове. Ответницата е поискала от съда да допълни прекратителното определение, като присъди адвокатско възнаграждение на АД „Вълев и Лимберов“ за исковете, за които е била безплатно представлявана. Искането е било за осъждане на банката да заплати на дружеството 2013,72 лв. възнаграждение за иска с цена 38 286,03 лв. и по 360 лв. възнаграждение за исковете с цена 42,54 лв., 19,72 лв. и 120 лв. Първоинстанционният съд с определение № 4 от 11.03.2021 г. е осъдил „Банка ДСК“ АД да заплати на адвокатското дружество, представляващо ответницата 2 020 лв. адвокатски хонорар. Адвокатското дружество е обжалвало това определение в частта, с която не е присъден адвокатски хонорар до пълния претендиран размер от 3093,72 лв. и с определението на Софийския апелативен съд, чието касиране се иска, тази частна жалба е оставена без уважение. От изложеното дотук и от съдържанието на частната касационна жалба се установява, че адвокатското дружество обжалва пред ВКС определение относно разноските по искове с цена съответно 42,54 лв., 19,72 лв. и 120 лв., решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Ето защо на основание чл.274, ал.4 от ГПК не подлежи на касационно обжалване и определението на въззивния съд, с което е потвърдено определението за отказ да се присъдят по 360 лв. адвокатско възнаграждение за всеки един от тези искове. По тези съображения настоящата инстанция приема, че частната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а касационното производство трябва да бъде прекратено. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение