Определение № 10963 от 15.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9769/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Oбразувано е по частна жалба на „Дамил“ ООД, представлявано от управителя Е. Ц. Т., подадена чрез пълномощник – адвокат Д. Д., против Определение № 12134/17.07.2024 г., постановено по административно дело № 1613/2024 г. по описа на Административен съд – София град. С оспореното определение е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу мълчалив отказ на Главния архитект на Столична община за даване на разрешение за изработване на проект за ПУП – ИПРЗ в обхвата на УПИ-1584, кв. 9, м. Дианабад, район „Изгрев“ Столична община, по заявление с вх. № САГ21-ГР00-2355/28.10.2021 г. и е прекратено производството по делото. В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на съдебния акт, като се иска неговата отмяна и връщане на делото на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна, Главен архитект на Столична община оспорва частната жалба посредством отговор, изготвен от процесуален представител и изразява становище за нейната неоснователност, поради което моли оспореното определение да бъде оставено в сила и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване е мълчалив отказ на Главния архитект на Столична община да издаде акт по смисъла на чл. 135, ал. 3 ЗУТ, с който да разреши изработване на проект за ПУП – ИПРЗ в обхвата на УПИ-1584, кв. 9, м. Дианабад, район „Изгрев“ Столична община. Няма спор, че административното производство е започнало по заявление с вх. № САГ21-ГР00-2355/28.10.2021 г., подадено от „Дамил“ ООД до Главния архитект на Столична община, както и, че в едномесечния срок по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, компетентният административен орган не се е произнесъл с изричен акт, с който да разреши или да откаже да разреши изработването на проект за изменение на плана. Няма спор също така и относно датата, на която е била подадена жалбата до съда против формирания мълчалив отказ – 29.12.2021 г. При така установените факти, правилен е изводът на административния съд за това, че е формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, който съгласно чл. 215, ал. 4, във връзка с ал. 1 ЗУТ е подлежал на оспорване в 14-дневен срок, считано от изтичане на едномесечния срок, в който органът е бил длъжен да се произнесе. Срокът за допустимо сезиране на съда е изтекъл на 14.12.2021 г. следователно, жалбата на „Дамил“ ООД като подадена след тази датата се явява просрочена. Съдебното определение е правилно, тъй като е постановено в съответствие с установените факти и приложимия закон. При изчисляване на срока за оспорване на формирания мълчалив отказ, правилно съдебният състав е приложил специалната норма от ЗУТ, уреждаща сроковете за оспорване на административните актове по този закон. Съгласно чл. 215, ал. 4, изр. 1 ЗУТ, срокът за обжалване и протестиране на индивидуалните административни актове по устройство на територията, в общата хипотеза, когато актът не се съобщава чрез обнародване в Държавен вестник, е 14-дневен срок. Този срок важи и за оспорване на формиран мълчалив отказ, тъй като разпоредбата е специална и дерогира общата на чл. 149, ал. 2 АПК, съгласно която срокът за оспорване на мълчалив отказ е едномесечен, считано от изтичане на срока, в който органът е бил длъжен да се произнесе. Неоснователен е доводът, развит в частната жалба за приложение на чл. 84, ал. 2 АПК, съгласно който мълчаливият отказ може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе, а когато на заинтересованите лица не е съобщено за образуването на производството, срокът за оспорване е двумесечен от изтичането на срока за произнасяне. Тази норма е напълно неприложима в случая освен поради изложените по-горе мотиви за наличие на специална уредба по въпроса, така и допълнителни такива – първо оспорването не е пред по-горестоящ административен орган, а директно пред съда и второ мълчаливият отказ се оспорва от заявителя, а не от заинтересовано лице, на което не е съобщено за образуваното административно производство. С оглед изложените мотиви, съдебното определение следва да бъде оставено в сила, като при този изход на спора в полза на Столична община следва да се присъдят разноски в размер на 150 лева за юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 236 АПК, във връзка с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,