Определение № 662 от 24.08.2023 г. на ВКС по т. д. № 244/2023 г.

Подадена е молба от адвокат Д. Т. от САК, като пълномощник на ответниците Я. Д. Р., Н. Я. Р. и Н. М. Я., за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 182 от 15.03.2023 г. в частта за разноските чрез присъждането на минимално адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА. Ответниците по молбата – ЗАД „Армеец“, [населено място] „ДЗИ – Общо застраховане“ АД и третото лице-помагач Агенция „Пътна инфраструктура“ – не заявяват становище по същата. Съдът, като взе предвид данните по делото, приема следното: Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна. Последователна е практиката на ВКС, която настоящият състав напълно споделя, че в производството по чл. 248 ГПК разноски не се дължат. Неприложимостта на разпоредбата на чл. 81 ГПК в това производство се обосновава с аргумента, че определението, което се постановява по този ред, няма самостоятелен характер и не представлява акт по смисъла на чл. 81 ГПК, тъй като с него не се решава материалноправен или процесуалноправен въпрос по гражданско дело или свързано с него частно производство. Производството по чл. 248 ал. 1 ГПК не е ново съдебно производство, с различен предмет от исковото производство, а има акцесорен характер – негов предмет са вече заявени и осъществени разноски, които са били или е следвало да бъдат предмет на присъждане по вече приключилото в съответната инстанция дело. Определението по чл. 248 ГПК не слага край на съдебното производство, а с него само се изменя или допълва вече постановен съдебен акт в частта за разноските. Поради това изходът от производството по чл. 248 ГПК не обосновава отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно предизвикан правен спор. Разноски не се дължат както в производството по чл. 248 от ГПК, така и в това по обжалване на постановен в такова производство акт. В този смисъл са определение № 216 от 17.07.2017 г. по гр. д. №3648/2016г. на ВКС III г. о., определение № 683 от 21.12.2015 г. по ч. гр.д.№5089/2015 г. на III г. о., определение № 29 от 13.01.2017 г. по ч. т. д. № 1797/2016г. на II т. о., определение № 256 от 01.08.2017 г. по гр. д. №1355/2017г. на IV г. о., определение № 205 от 19.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4518/2018 г. на I г. о., определение № 615 от 09.10.2019г. по ч. т. д. № 2377/2017 г. на II т. о.,, определение № 58 от 04.03.2020 г. по т. д. № 112/2020 г. на I т. о., определение № 200 от 19.08.2022 г. по ч. гр. д. № 869/2022г. на I г. о. и др. Такъв именно е и настоящият случай, тъй като се претендират разноски за производство по обжалване на определение по чл. 248 ГПК. Ето защо, искането на пълномощника на ответниците за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА не следва да бъде уважено. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение