Определение № 1634 от 05.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 225/2026 г.

Делото се докладва по повод постъпил отговор на исковата молба, вх.№ 10 479/20.05.2026г. В него преди всичко е обективирано искане за отстраняване на съдията-докладчик по съображения, че се познава и е в колегиални отношения със съдия от Апелативен съд - Пловдив, чийто брат, както се твърди, е Кметът на Община Чирпан. Иска се отстраняване и на другите двама съдии от съдебния състав, по съображения за участието им при разглеждане на друго дело по чл.47 ЗА между същите страни. Моли се за прекратяване на производството по делото, с доводи за неконституиране на необходими другари – солидарния длъжник на ищеца и праводателите на ответника. Оспорват се изложените твърдения в ИМ и приложените към нея частни документи. Оспорват се и твърденията, че липсва арбитражна клауза за инцидентен арбитраж и ищецът не е уведомен за арбитражното производство. Правят се доказателствени искания за задължаване ищеца да представи справка за задълженията си за периода 01.01.2013г.-01.04.2026г., заедно с подкрепящите счетоводните записи документи; на цялата документация за проведената обществена поръчка; на всички документи, съпътстващи изпълнението на строителството; на цялата кореспонденция с изпълнителя и с ДФ „Земеделие“; на пълен списък на всички заведени документи и писма за периода 01.01.2016г.-20.05.2026г. и на споразумението между ищеца и Страбаг АГ, Австроия по МАД № 13/19. Моли се за изискване на МАД 13/19 на АС при БТПП и за допускане на свидетели. Приложени са писмени доказателстгва по опис. По искането за отстраняване на съдиите от състава от разглеждане на делото: Същото е неоснователно. В хипотезата на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК съдът има възможност за свободна преценка, основана на обстоятелствата по конкретното дело и неограничена от задължителна съдебна практика, дали породеното у страната от посочените от нея факти е обективно обосновано и оправдано, съответно дали неотвеждането на съдията от разглеждането на делото представлява съществено процесуално нарушение, водещо до неправилност на същото. Това разбиране съответства на практиката на Европейския съд по правата на човека, създадена във връзка с чл. 6, пар. 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. В решение на Европейския съд по правата на човека от 24. 05.1989г. по делото Hauschildt срещу Дания, решение на Европейския съд по правата на човека от 06. 05. 2003г. по делото Kleyn и други срещу Нидерландия, решение от 18.10. 2000г. по делото Morel срещу Франция и др. се приема, че при решаването дали в даден случай има основателна причина страната да се опасява, че изискванията за решаване на делото от независим и безпристрастен съд не са изпълнени, позицията на страната е важна, но не и решаваща. Решаващо е дали това опасение може да се счита за обективно оправдано, а това зависи от обстоятелствата във всеки конкретен случай. Въпросът дали в дадения случай са спазени изискванията за решаване на делото от независим и безпристрастен съд съдът разрешава при преценката на обективни факти, след което обосновава извод за наличие или отсъствие на съществено процесуално нарушение. В случая съмнението в безпристрастието на състава на съда, породено от посочените факти, не е обективно оправдано. Изборът на съдия-докладчик е извършен автоматично, на принципа на случайния избор, от списъка на всички съдии от ТК на ВКС. Съдията-докладчик е командирована във ВКС от повече от 3 години и в този период не е поддържала и не поддържа никакви, дори колегиални, отношения с посочения съдия от Апелативен съд - Пловдив. Делото се разглежда от постоянен състав на съда. Ето защо искането се оставя без уважение. По искането за прекратяване на производството по делото: То също е неоснователно. Надлежни страни в производството по иска по чл. 47 ЗА са страните, участвали в арбитражното производство и обвързани по силата на закона от постановеното в същото производство арбитражно решение. Лица, които не са адресат на арбитражното решение и не са взели участие в развилото се пред арбитража производство нямат правен интерес и не са легитимирани с иск по чл. 47 ЗА да искат прогласяване нищожност или отмяна на арбитражното решение. В този смисъл е и трайната практика на Върховния касационен съд – определение № 2166 от 09.07.2025г. по т.д. 873/2025г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, определение № 5 от 07.01.2019 г. по т. д. № 3151/2018г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, решение № 6042 от 21.12.2021г. по т. д. 88/2021г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, определение № 14 от 25.01.2022г. по т.д. 1459/2021г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, определение № 165 от 13.06.2022г. по т. д. № 541/2021г. по описа на ВКС, ТК, II ТО и др. В случая в производството по чл.47 ЗА са конституирани надлежните страни - тези, които са участвали в арбитражното производство и са обвързани по силата на закона от постановеното в същото производство арбитражно решение. Ищецът Община Чирпан разполага с правен интерес с иск по чл. 47 ЗА да иска отмяна на арбитражното решение само за произтичащите за него задължения, а насрещна страна в производството по чл.47 ЗА е ищецът в арбитражното производство, в случая „Евро Интегра Консулт“ ЕООД. Не е надлежна страна участвалото в арбитражното производство на същата страна, на която е бил ищецът Община Чирпан, „Инкрийз“ ЕООД, което като солидарен съдлъжник е само обикновен другар на ищеца. Доклад по делото: Производството по делото е образувано по искова молба, вх.№ 2369/05.02.2026г., на Община Чирпан, с която против „Евро Интегра Консулт“ ЕООД, Украйна, са предявени искове за прогласяване нищожността( със стабилизирано определение № 811/18.03.2026г. производството е прекратено по този иск), и за отмяна, на осн.чл. 47, ал. 1, т. 2, т.4 и т.6 ЗА, на арбитражно решение № 1-107 от 04.07.2025г. на едноличен арбитър ad hoc Карина В. по арб. дело № 1-06/2025г. С него „Инкрийз“ ООД, [населено място], и Община Чирпан са осъдени солидарно да заплатят на „Евро интегра Консулт“ ЕООД, Украйна, сума в размер на 304 000лв., дължима за неплатени действително извършени строително-монтажни дейности по Договор за възлагане на обществена поръчка № 115/01.07.2013г. Относно спазването на срока по чл.48, ал.1 ЗА: Исковата молба е подадена в преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗА, започнал да тече от връчване на арбитражното решение на 07.11.2025г.( л.18) По доказателствените искания: Следва да се приемат приложените с ИМ и с отговора на ИМ писмени доказателства, а тяхната относимост ще бъде ценена с крайния акт на съда. Като касаещи материално-правните отношения между страните, които са извън предмета на производството по чл.47 ЗА, следва да се оставят без уважение исканията в ОИМ за задължаване ищеца да представи справка за задълженията си за периода 01.01.2013г.-01.04.2026г. Тъй като ответникът не твърди, че действително е постигната арбитражна клауза за разрешаване на спора от инцидентен арбитраж, а само вероятност за такава, са неоснователни исканията в ОИМ да бъде задължен ищецът да представи документите, съпътстващи изпълнението на строителството, цялата кореспонденция с изпълнителя и ДФ „Земеделие“, за изискване на МАД № 13/2019г. на АС при БТПП и за допускане в качеството на свидетели на бившия и настоящия кмет на Община Чирпан и на заместник-председателя на Президиума на АС при БТПП А. К.. Като неотносими към предмета на настоящото производство, следва да бъдат оставени без уважение и доказателствените искания за допускане в качеството му на свидетел на бившия министър на правосъдието Г. Г. и за задължаване Община Чирпан да представи списък на заведените документи и писма за периода от 01.01.2016г.-01.04.2026г. и на споразумението по МАД 13/19 на АС при БТПП. Мотивиран от това, съставът на I т.о.: