Определение № 10127 от 14.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8761/2026 г.

ВАСВторо отделение14.10.2026 г.докладчик Светлозар Рачев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 16474 от 29.4.2026 г., постановено по адм. дело № 3407/2026 г. по описа на Административен съд – София град. ОТХВЪРЛЯ искането на Д. С. Д., основано на чл. 176а АПК да бъде изменено определение № 16474 от 29.4.2026 г., постановено по адм. дело № 3407/2026 г. по описа на Административен съд – София град в частта му относно разноските. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА /п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ

Мотиви

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на Д. С. Д. срещу определение № 16474 от 29.4.2026 г., постановено по адм. дело № 3407/2026 г. по описа на Административен съд – София град, с което жалбата на настоящия частен жалбоподател срещу твърдян мълчалив отказ на главния архитект на Столична община да издаде удостоверение за търпимост на ателие, формиран по молби от 02.02.2026 г. и 06.02.2026 г. е оставена без разглеждане и е прекратено производството по посоченото дело. Постъпила е и молба от частния жалбоподател, с която се иска определението да бъде отменено в частта, с която е осъден да заплати разноски в полза на Столична община в размер 102,26 евро. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението. Иска се отмяна на оспореното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. В молбата по чл. 176а АПК се твърди, че съдът неправилно е присъдил разноски в полза на Столична община. Ответникът – главен архитект на Столична община, в писмен отговор, оспорва частната жалба. Счита оспореното определение за правилно и иска оставянето му в сила. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд – София град е образувано по жалба на частния жалбоподател срещу мълчалив отказ на главния архитект на Столична община да издаде удостоверение за търпимост на ателие, формиран по молби от 02.02.2026 г. и 06.02.2026 г. От данните съдържащи се административната препика се установява, че частният жалбоподател е поискал със заявления от 23.9.2023г. и от 25.1.2024г. издаване на удостоверение за търпимост на строеж „Ателие“ находящо в подпокривното пространство на жилищна сграда с идентификатор 68134.902.117.1, находяща се в УПИ V-117, кв. 118, местност Лозенец – ІІІ, по плана на София. По така подадените заявление е постановена заповед № СА226 – РА – 30 – 001 от 23.01.2026 г. на главния архитект на Столична община, с която е отказано издаването на удостоверение за търпимост на описания строеж. Към датите на депозиране на молби от 2.2.2026 г. и 6.2.2026 г. посочената заповед не е влязла в сила поради неизтекъл срок за обжалване. Към настоящия момент заповедта също не е добила стабилитет, поради обжалването на същата от страна на г-н Д. и образуваното по този повод адм. дело № 3406/2026г. по описа на АССГ. Съобразявайки се факта, че производството по заявления от 23.9.2023г. и от 25.1.2024г. е висящо, Административен съд София град е приел, че липсва мълчалив отказ, поради което е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. При положение, административното производство по издаване на търсеното удостоверение за търпимост образувано по заявления от 23.9.2023г. и от 25.1.2024г. е все още висящо, налице е хипотезата на чл. 27, ал. 2, т. 2, както правилно е посочил Административен съд София град. Когато органът е сезиран с искане, което е недопустимо, какъвто е настоящия случай поради наличието на висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна, независимо дали е във фазата на издаване или оспорване, административният орган не дължи произнасяне. При липсата на задължение да се произнесе, главният архитект на Столична община не е формирал мълчалив отказ, следователно липсва годен за обжалване административен акт. Определението като валидно, допустимо и правилно не следва да бъде касирано. Искането по чл. 176а АПК за изменение на определение № 16474 от 29.4.2026 г., постановено по адм. дело № 3407/2026 г. по описа на Административен съд – София град в частта му относно разноските следва да бъде отхвърлено, тъй като претенцията за присъждането им е своевременно заявена и присъдената сума не е прекомерна. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

6