Решение № 6837 от 8.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4119/2021 г.

Решение № 6837 от 8.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4119/2021 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. С Решение № 1329/14.10.2020 г. по адм. д. № 874/2020 г. на Административен съд - Бургас е отменено Решение № Ц1040-02-3/23.04.2020 г., издадено от директора на ТП на НОИ - Бургас и оставените с него в сила задължителни предписания с изх. № 3 Д-1-02-00735713/11.03.2020 г. на контролен орган на ТП на НОИ- Бургас, с които на осн. чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО и чл. 37, ал. 1 от Инструкция за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, осигурителят "Данистрой" ЕООД, е задължен в срок от 30 работни дни от получаването им да подаде в ТД на НАП заличаване на неправомерно подадените данни с декларацияq обр. № 1, с код за вид осигурен 01 към Регистъра на осигурените лица на НОИ, за посочените лица в приложена към предписанието справка (списък), заверена от контролен орган. Административен съд - Бургас е върнал делото като преписка на контролен орган на ТП на НОИ-Бургас за ново произнасяне по извършената проверка, при съобразяване с мотивите на съдебното решение и е осъдил Националния осигурителен институт- гр. София да заплати на "Данистрой" ЕООД сума, в размер на 1 450 лева, представляваща разноски по делото. Решението е обжалвано от директора на ТП на НОИ – Бургас. С Определение № 1664/09.02.2021 г., постановено по адм. д. № 13007/2020 г., Върховният административен съд е върнал делото на Административен съд - Бургас за допълване на Решение № 1329/14.10.2020 г. по адм. д. № 874/2020 година. С Решение № 241/16.02.2021 г., първоинстанционният съд е допълнил решението, като е отменил Решение № Ц1040-02-3/23.04.2020 г., издадено от директора на ТП на НОИ - Бургас и оставените с него в сила задължителни предписания с изх. № 3 Д-1-02-00735713/11.03.2020 г. на контролен орган на ТП на НОИ- Бургас, с които на осн. чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО и чл. 37, ал. 1 от Инструкция за реда и начина за осъществяване на контролно- ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, осигурителят "Данистрой" ЕООД е задължен в срок от 30 работни дни от получаването им да подаде в ТД на НАП корекции на неколкократно подадените данни с декларация, обр. № 1, с код за вид осигурен 01 към Регистъра на осигурените лица на НОИ, за посочените лица в приложена към предписанието справка (списък), заверена от контролен орган. Срещу решението и допълнителното решение са подадени касационни жалби от директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Бургас /ТП на НОИ - гр. Бургас/. В касационните жалби се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са аргументи, че с оглед наличето в процесния случай на дадено становище от компетентната институция /ТД на НАП/ за хипотеза на работа в една единствена държава-членка и поради факта, че не е издаден формуляр А1, който да определя като приложимо българското законодателство за посочените в задължителните предписания на административния орган лица, същите не подлежат на осигуряване по реда на Кодекса за социално осигуряване /КСО/ от осигурителя Данистрой" ЕООД и подадените за тези лица данни следва да бъдат заличени. Твърди се, че в този случай не се налага определяне на приложимо законодателство. В представено писмено становище поддържа жалбите и иска присъждане на направените съдебни разноски за настоящата инстанция, включващи платена държавна такса в размер на 200 лв. и юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника. Ответната страна – "Данистрой" ЕООД, представлявано от управителя Й. В., действащ чрез пълномощника адв. Ч., изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Счита оспорените първоинстанционни решения за правилни и законосъобразни. Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция по делото в размер на 1 200 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационните жалби и за правилност на първоначалното и допълнителното първоинстанционно решение. Върховният касационен съд, състав на шесто отделение, намира касационните жалби за подадени от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ- гр. Бургас е издадено от материално и териториално компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК, вр. чл. 117, ал. 5 от КСО реквизити, вкл. изрични правни и фактически основания, но е постановено в противоречие на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът е формирал изводи, че неправилно издателят на оспорения акт е приел получените отговори на Националната агенция по приходите /НАП/ за удостоверяващи отказ за издаване на формуляр А1, като същите съдържат единствено констатации, че осигурителят не е подавал искания за издаване на формуляри А1, такива няма издадени, няма постановени откази или становища относно приложимото законодателство. Според съда, по своята правна характеристика отговорите не са индивидуални административни актове, какъвто е формуляр А1 или отказът за издаването му. Преценено е, че водената между НОИ и НАП кореспонденция не може да породи никакви правни последици за административните органи, за осигурителя и осигурените лица, както и да породи действие спрямо която и да държава- членка. В мотивите към решението е посочено, че актът, на основание на който следва да бъде определено приложимото законодателство, е само формуляр А1 или отказът за издаването му. Формиран е извод, че само след провеждане на съответното административно производство, в което да бъде извършена проверка относно наличието на изискуемите от закона материалноправни предпоставки, при осигуряване на равно участие на страните и предоставяне на възможност за упражняване в пълен обем на процесуалните им права, може да бъде гарантирана сигурността на осигурителните отношения. Според АС-Бургас предписанията са издадени при неизяснени факти, което предпоставя и извод за неправилно приложение на материалния закон. Не е доказано приложимото за осигурените лица законодателство, така че да бъде възможна преценката дали данните, подадени в Регистъра на осигурените лица са съобразени с изискването на закона. Съдът е преценил, че контролният орган е бил длъжен да изиска от институцията, определена от компетентния орган на държавата-членка на пребиваване, който в случая е НАП, веднага след изясняване положението на лицето, евентуално чрез друга заинтересована институция, да издаде формуляри А1 или да откаже да стори това. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че във връзка с подадено заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица от лицето Д. Й., ръководителят на осигуряването за безработица е изпратил писмо до началник отдел "Краткосрочни плащания и контрол" при ТП на НОИ- Бургас с искане за извършване на проверка на осигурителя "Данистрой" ЕООД - гр. Карнобат относно начина и реда, по който заетите при осигурителя лица са изпратени на работа в друга държава- членка на ЕС и приложимото законодателство, упражняването на трудова дейност по чл. 4 във вр. с чл. 10 от КСО и коректността на подаваните данни по чл. 5, ал. 4 от КСО в частта, касаеща висок осигурителен доход. Ръководителят на контрола по разходите на ДОО e издал Заповед № 3 Р-5-02-00630827/26.08.2019 г., с която, на осн. чл. 107 от КСО, е възложил извършване на проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на "Данистрой" ЕООД от контролен орган на ТП на НОИ и е определил срок за извършване на проверката. Вследствие на проверката са издадени Задължителни предписания № 3 Д-1-02-00644376/03.09.2019 г., с които контролният орган е разпоредил на проверяваното дружество да представи справкa за всички лица, изпратени на работа в друга държава от Европейския съюз (командировани), съдържаща три имена, ЕГН, период на работа в чужбина, държавата, в която са работили и длъжност и справка за всички лица от дружеството, които са работили единствено в Република България. Изисканите справки са представени, а е изискана и представена и служебна справка от НОИ за декларираните в Персонален регистър и внесените в приходи суми за периода януари 2017 г. - декември 2019 г. Издаден е и Констативен протокол № КП-5-02-00651934/18.09.2019 г., в който е посочено, че в "Данистрой" ЕООД са назначени лица, командировани при условията на чл. 121, ал. 2 и чл. 121а от КТ в Германия и Полша през периода 2017 г. - 2019 г. За тези лица осигуряването е извършвано по реда на чл. 6а от КСО. За командированите в Германия и Полша лица, данните с декларация, обр. 1, са подавани в Регистър на осигурените лица с код за вид осигурен 01. Дружеството не е подавало искания за издаване на удостоверения А1 и такива не са издавани от ТД на НАП- Бургас, според обяснения на осигурителя. Предвид факта, че към датата на започване на проверката при осигурителя има 199 лица, които временно извършват работа за работодателя си на територията на Германия и Полша и за тях няма направено искане за издаване на формуляр А1 за приложимото законодателство, нито издадени такива, проверяващият изразил съмнение относно правилността на прилагане на българското осигурително право и преценил, че от ТД на НАП- Бургас следва да бъде поискано предприемане на действия по компетентност за установяване на приложимото законодателство по смисъла на Регламент (ЕО) № 833/2004 на Европейския съюз и на Съвета за координация на системите за социална сигурност за установените командировани лица. Директорът на ТП на НОИ- гр. Бургас е изискал от ТД на НАП-Бургас, предприемане на действия по компетентност за установяване на приложимото осигурително законодателство по смисъла на Регламент № 883/2004 за всички лица, посочени в нарочно приложена справка, явяващи се осигурени такива от страна на дружеството, като видно от дадения с писмо, изх. № ЕП-1309#1/9101-02-1237#1 от 12.11.2019 г. отговор, било установено, че дружеството не е извършвало никаква дейност на територията на Република България, като трудовата дейност от осигурените била осъществявана единствено на територията на Република Германия, поради което липсвало задължение за органа да определя приложимото осигурително законодателство и да уведомява чуждестранната компетентна институция. Посочено е, че такова задължение е налице само при обичайно осъществяване на дейност в две или повече държави членки по смисъла на чл. 13 от Регламент (ЕО) № 833/2004. В резултат на получените данни и информация старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ гр. Бургас е издал процесните задължителни предписания. Същите били оспорени пред директора на ТП на НОИ- Бургас, който със свое Решение № Ц1040-02-3/23.04.2020 г. ги е потвърдил изцяло. Съдът правилно е установил, че в Република България определянето на приложимото законодателство по Дял ІІ от Регламент (ЕО) № 883/2004 и издаването на формуляр А1 са в компетентността на Националната агенция за приходите. В мотивите на съдебното решение е пресъздадено възприетото при постановяването на оспорения административен акт становище на ТД на НАП-Бургас, че формуляр А1 не се издава в случаите, в които лицето ще осъществява трудова дейност на територията на една държава-членка. В тази връзка в оспорения акт и в касационните жалби са изложени аргументи, че в конкретния случай не е необходимо определяне на приложимо право, тъй като посочените в задължителните предписания лица са извършвали трудовата си дейност за периода само на територията на Република Германия, а дружеството - работодател "Данистрой" ЕООД не е извършвало никаква дейност на територията на Република България. Органът обосновава в касационната жалба тезата, че не е налице осъществяване на дейност в две и повече държави членки по смисъла на чл. 13 и за неприложимост на чл. 12, § 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004. Цитираният чл. 12, § 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 предвижда, че лице, което осъществява дейност като заето лице в държава-членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е командировано от този работодател в друга държава-членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава-членка, при условие, че тази работа не превишава двадесет и четири месеца и че не е изпратено да замества друго лице. По делото няма спор, че трудовите договори на осигурените лица са сключени на територията на РБългария, а са полагали труд в РГермания, въз основа на издадени заповеди за командироване. Като правилен следва да бъде споделен формираният от съда извод, досежно приложимостта на чл. 16 от Регламент /ЕО/ № 987/2009, уреждащ временно определяне на приложимото законодателство. В § 1 е предвидено, че във всички случаи, когато едно и също лице упражнява дейности в две или повече държави членки, е длъжно да уведоми за тази ситуация компетентната институция на държавата-членка по пребиваване, която според § 2 трябва да определи първоначално приложимото законодателство. Съгласно разпоредбата на чл. 16, § 6 при бездействие на задълженото лице (осигурител), институцията по пребиваването му следва да приложи горната процедура служебно веднага "след като изясни положението на лицето, евентуално чрез друга заинтересована институция. " В тази връзка, ТД на НАП - гр. Бургас се явява компетентната институция, която е следвало да предприеме действие по изясняване статута на командированите работници, като уведоми компетентната институция на другата държава-членка, в случая Федерална Република България. По делото липсат доказателства за издаване на формуляр А1 за посочените в задължителните предписания на директора на ТП на НОИ- гр. Бургас лица, като обосновано първоинстанционният съд е посочил, че писмото на директора на ТД на НАП- гр. Бургас няма характеристиката на индивидуален административен акт или на отказ за издаване на такъв, респ. на формуляр А1 или отказ за издаването му. В тази връзка правилно съдът е приел, че без провеждане на процедурата по чл. 16 от Регламент (ЕО) 987/2009 не може да бъде определено приложимото законодателство в сферата на социалната сигурност и не е уточнена компетентната институция на държавата- членка, чието законодателство става приложимо по силата на дял II от Регламент (ЕО) 883/2004, която следва да информира съответното лице относно задълженията, установени от същото законодателство и да му осигури необходимото съдействие при изпълнението на изискваните от това законодателство формалности. Необходимо е изясняване положението на лицето, евентуално чрез друга заинтересована институция, като се издаде формуляр А1 или да откаже да стори това, указвайки на лицето възможността за оспорване на отказа. С оглед гореизложените обстоятелства, правилно първоинстанционният съд е приел, че неспазването на процедурата е довело до произнасяне на административния орган при неизяснена фактическа обстановка, вследствие на което същият е достигнал до необоснован извод за неправомерно подадени данни в Регистъра на осигурените лица. В този смисъл е и постановената по аналогични случаи практика на ВАС изразена в Решение № 66 от 05.01.2021 г. по адм. д. № 11302/2020 г., VІ отд. и Решение № 4238 от 01.04.2021 г. по адм. д. № 12576/2020 г., VІ отд. С оглед изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид горните изводи, правилно е и съдебното решение за допълване, с което първоинстанционният съд е постановил отмяна на дадените от административния орган предписания за корекции по отношение на посочените лица в справката/списък/ приложение към задължителните предписания, което също следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на ответника по касационните жалби за присъждане на направените разноски е основателно. От доказателствата по делото се установяват разноски за платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв., съгласно приложеното платежно нареждане. Сумата от 1 200 лева е посочена в списъка на разноските по чл. 80 ГПК, приложим субсидиарно, на основание чл. 144 АПК. От другата страна е направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното възнаграждение до приключване на устните състезания пред касационната инстанция, което съдът намира за основателно, доколкото делото не представлява фактическа и правна сложност, както и с оглед извършените от процесуалния представител на ответника процесуални действия, поради което и на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до сумата от 700 лева, представляваща двойния размер на предвидения в чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,