Определение № 19 от 29.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 5065/2017 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Д. Т. от [населено място] срещу определение № 235 от 01.12.2017 г. по ч. гр. д. № 4101/2017 г. на Върховния касационен съд, І г.о., с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частна жалба на същия жалбоподател против определение № 275 от 01.08.17 г. по ч. гр. д. № 327/17 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 870 от 05.05.17 г. по ч. гр. д. № 112/16 г. на Плевенския окръжен съд за връщане на частна касационна жалба срещу определение на същия окръжен съд, потвърждаващо определение на районния съд за връщане на искова молба. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му. Върховният касационен съд, IІ г.о., преценявайки данните и доводите по делото, намира следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС е приел, че частната жалба на М. Д. Т. е подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на по-нататъшен инстанционен контрол. Изложени са съображения, че след изменението на разпоредбата на чл. 274, ал. 2 ГПК, в сила от 07.07.2015 г. (ДВ, бр. 50/15 г.), функционалната компетентност по частните жалби срещу определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК, постановени във въззивно производство, е разпределена между ВКС и АС, според това дали постановилият ги съд е окръжен или апелативен – апелативните съдилища са определени като функционално компетентни по частни жалби срещу определения по чл. 274, ал. 1 ГПК, постановени за пръв път от окръжен съд като въззивна инстанция, а ВКС – функционално компетентен по частни жалби срещу определения по чл. 274, ал. 1 ГПК, постановени за пръв път от апелативен съд. Постановените в тези производства определения на ВКС и АС са окончателни, тъй като не са сред определенията по чл. 274, ал. 2 и ал. 3 ГПК, за които е предвидено обжалване пред ВКС. При упражняване на предоставената им от закона функционална компетентност по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК апелативните съдилища не действат като въззивна инстанция - контролират не първоинстанционен акт, а акт на друга въззивна инстанция и постановените от тях определения по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК не попадат сред категорията определения по чл. 274, ал. 3 ГПК, подлежащи на обжалване пред ВКС. Определението е правилно. Приетото в него относно процесуалната недопустимост на частната жалба, е в съответствие с процесуалния закон. С жалбата е обжалвано определение, постановено от Великотърновския апелативен съд в хипотезата на чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ГПК - произнасяне на апелативен съд по частна жалба срещу разпореждане по чл. 274, ал. 1 ГПК, постановено от окръжен съд, като въззивна инстанция. Посочената хипотеза е уредена с изменението на ГПК, обн. в ДВ бр. 50/2015 г., с което на апелативните съдилища е възложен инстанционния контрол върху определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК на окръжните съдилища, когато последните са действали като въззивна инстанция. В разпоредбата на чл. 274, ал. 2 ГПК законодателят не е предвидил възможност за последващо обжалване на определението, с което апелативният съд се произнася по частна жалба срещу определението на окръжния съд по чл. 274, ал. 1 ГПК пред Върховния касационен съд. При липса на уреден в закона процесуален ред за обжалване определението на апелативния съд следва да се счита за окончателно и изчерпващо инстанционния контрол върху валидността, допустимостта и правилността на определението на окръжния съд. Обжалването не може да бъде реализирано, нито по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, нето по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. В този смисъл е константната съдебна практика, обективирана в определение № 58/29.02.2016 г. по ч. гр. д. № 699/2016 г. на ВКС, І г. о., определение № 255/25.05.2016 г. по ч. т. д. № 977/2016 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 189/04.07.2016 г. по ч. гр. д. № 1918/2016 г. на ВКС, І г. о., определение № 195/21.04.2016 г. по ч. гр. д. № 1446/2016 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 579/08.11.2016 г. по ч. т. д. № 2079/2016 г. на ВКС, ІІ т. о. и др. В случай, че се възприеме обратното тълкуване, то ще се допусне още една инстанция за обжалваемост на определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК, постановени от окръжен съд като въззивна инстанция, за разлика от определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК, постановени от апелативен съд като въззивна инстанция. Необжалваемостта на определението обуславя недопустимост на подадената срещу него частна касационна жалба, която правилно състав на ВКС, І г.о., в обжалваното определение, е оставил без разглеждане като процесуално недопустима. Предвид гореизложеното, настоящият състав намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за законосъобразно по съображенията, изложени в него, към които препраща съгласно правилото на чл. 278, ал. 4, вр. чл. 272 ГПК. То следва да бъде потвърдено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,