Решение № 13319 от 1.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4017/2018 г.

Решение № 13319 от 1.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4017/2018 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Л., чрез процесуалния й представител адв. Колева, срещу решение № 237 от 09.02.2018 г. по адм. дело № 81/2017 г. по описа на Административния съд –Варна, в частта, с която е отхвърлена жалбата ? срещу Ревизионен акт №Р-03000316001354-091-001/09.09.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, в частта потвърдена с решение № 411/15.12.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП"-Варна при ЦУ на НАП. Решението се обжалва и в частта, в която съдът е приел, че относно дължимите на жалбоподателката разноски е приложима разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК. В касационната жалба са изтъкнати доводи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, което съставлява отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да се отмени решението на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - директорът на дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП, чрез юрк. Иванова, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е допустима, тъй като е предявена от страна по делото и в срок. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – Варна е отменил по жалба на Д. Л. ревизионен акт №Р-03000316001354-091-001/09.09.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, в частта потвърдена с решение № 411/15.12.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП"-Варна при ЦУ на НАП, с която са установени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2014 г. за разликата над 3 498. 20 лв. до 4 248. 20 лв. със съответните лихви за забава и е отхвърлил жалбата ? в останала част. Решението на първоинстанционния съд в частта, в която е отменен ревизионния акт, като необжалвана е влязла в сила и не е предмет на настоящото касационно производство. За да отхвърли жалбата на физическото лице първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията и съдебното производство доказателства. Изяснил е релевантните факти. Oбсъдил e доказателствата, възраженията, относимата и приложима правна уредба. За да постанови този резултат, съдът е приел, че изготвеното заключение по съдебно- счетоводната експертиза съдържа анализ на приходите и разходите на РЛ за 2012 г. с данни за крайно положително салдо от 6 6956. 82 лв., като това сведение сочи за превишение на получени приходи спрямо извършените разходи през 2012 г., но същото не е пряко доказателствено средство, че ревизираното лице към датата 31.12.2012 г. е разполагало в брой с тази сума. Прието е, че жалбоподателката не е ангажирала никакви доказателства за притежание и начин на съхранение на твърдяната сума към 31.12.2012 г., съответно и към 01.01.2013 г. Относно възражението на Л. относно приложената данъчна ставка от 15 % вместо 10 % за данъчен период 2014 г. първоинстанционният съд е преценил същото като неоснователно. Административният съд е стигнал до извод, че през периода от 2010 г. до 2014 г. ревизираното лице е извършила множество покупки и продажби на недвижими имоти и вещни права върху недвижими имоти, като е приел, че доходите от продажбата на процесните имоти и вещни права следва да се третират като доходи от стопанска дейност на търговец и съответно да се облагат по реда на чл. 26 от ЗДДФЛ. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице основанията, посочени от касатора. Установено е, че Д. Л. е местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице по чл. 6 от ЗДДФЛ за доходи от източници в страната и чужбина. Относно твърдението в касационната жалба, че ревизираното лице към 01.01.2013 г. е разполагало с парични средства в брой, които са достатъчни да обезпечат внесената през 2013 г. по банкова сметка сума от 26 998, 99 лв. и направените разходи в размер на 30 342, 26 лв. Първоинстанционният съд правилно е разпределил доказателствената тежест, като в проведеното съдебно заседание на 12.04.2017 г. е указал на ревизираното лице, че не сочи доказателства, че към 31.12.2012 г. е изтеглил от банковата си сметка сумата от 65 239, 10 лв. и че е разполагал със същата в брой. В проведеното заседание на 07.06.2017 г. съдът изрично е указал на жалбоподателката, че не представя доказателства за начина на съхранение на горепосочената сума. Предвид горното и непредставяне на доказателства, с които да се докажат твърдените факти, от които ревизираното лице ще извлече изгодни за себе си правни последици, правилно съдът е преценил, че изготвеното заключение по съдебно- счетоводната експертиза съдържа анализ на приходите и разходите на РЛ за 2012 г. с данни за крайно положително салдо от 66956. 82 лв., като то сочи за превишение на получени приходи спрямо извършените разходи през 2012 г., но същото не представлява пряко доказателствено средство, че РЛ към датата 31.12.2012 г. е разполагало в брой с тази сума. Л. не е представила никакви доказателства за притежание на твърдяната сума в брой, нито пък за нейното съхранение. Следва да се отбележи, че в подадената декларация по чл. 124 от ДОПК Л. сама е посочила, че в началото на 2013 г. наличните й парични средства в брой са 0. 00 лв. Тази декларация е депозирана за целите на ревизионното производство и е приета като писмено доказателство в съдебното производство. Същата удостоверява неизгодни за издателя си факти и като такава може да бъде приета за достоверен източник на информация. Във връзка с гореизложеното правилно е приел административният съд, че РА в частта си на определеното начално салдо на наличните парични средства в брой към 01.01.2013 г. от 0. 00 лв. и размер на основата за облагане от 5 7341. 25 лв., е законосъобразен. Липсват конкретни оплаквания в жалбата относно определената данъчна основа и дължимия данък по ЗДДФЛ за 2014 г. Касационният състав след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК намира решението в тази част за правилно. Относно възражението в жалбата, че съдът е приел, че относно дължимите на жалбоподателката разноски е приложима разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК. Производството за изменение на постановеното решение в частта му за разноските е по реда на чл. 248 от ГПК и искането е следвало да бъде отправено до съда, постановил решението. С оглед изложеното, решението е правилно постановено, не са допуснати сочените от касатора нарушения, които да водят до отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед резултата по делото на Дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП като ответник по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 647 лв. на основание на чл. 9, ал. 3 вр. чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,