Определение № 2823 от 07.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3326/2023 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Подадена е молба, вх. № 7126/24.04.2024 г. от ЗАД „Алианц България“, чрез Адвокатско дружество „В. и Б.“, с искане за допълване на определение № 1839 от 15 април 2024 г. по гр.д. № 3326/2023 г. по описа на IV г.о., ВКС, в частта за разноските, като в полза на молителя се присъдят направените в производството разноски от 23940 лева, с включен ДДС, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационна жалба, подадена от А. Г., З. К., Д. К. и Е. К.. Касаторите А. Г., З. К., Д. К. и Е. К., чрез пълномощниците им адв. Д. и адв. Д., в отговор на искането заявяват становище за неоснователност на молбата, както и за прекомерност на разноските, неотговарящи на материалния интерес по делото, а ако се прецени, че молбата е основателна, на дружеството да се присъдят разноски за изготвяне на касационна жалба, съобразно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения на Висшия адвокатски съвет. Върховният касационен съд в настоящия си състав приема, че молбата е допустима – депозирана е в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, и е частично основателна. С определение № 1839 от 15 април 2024 г. по настоящото дело не се допусна до касационно обжалване въззивно решение № 50 от 6 април 2023 г., постановено по в.т.д. № 289/2022 г. по описа на Апелативен съд Велико Т.. В определението, постановено по реда на чл. 288 ГПК, съдът не се произнесе за разноските. Ответникът по касационната жалба с отговора е поискал присъждане на разноски, като списъкът с разноските е представен преди произнасянето по реда на чл. 288 ГПК. Удостоверено е заплащането на 23940,00 лева, с вкл. ДДС, адвокатско възнаграждение за отговор на касационна жалба без процесуално представителство. С постановеното определение по реда на чл. 288 ГПК, с което не се допуска касационно обжалване, Върховният касационен съд се произнесе по окончателен начин, с което инстанционният контрол на въззивното съдебно решение е изчерпан и изходът на спора е решен. По искането за допълване на определението по чл. 288 ГПК в частта за разноските, касаторите поддържат, че заплатеното възнаграждение е прекомерно, съпоставено с предоставената на дружеството адвокатска защита – претендираната сума е прекомерно висока за изготвяне на отговор на касационна жалба, без да включва процесуално представителство, а изготвеният отговор е стандартен и бланкетен. Сочи се още, че заплатената сума е в противоречие с разрешенията, дадени с решението на СЕС, постановено по дело С-438/2022 г. Настоящото касационно производство се е развило само в първата си фаза – по делото е постановено само определение във фазата по селекция на касационните жалби за достъпа им до касационно обжалване, без да е насрочвано в открито съдебно заседание и по него да е постановявано решение по реда на чл. 290 ГПК. Касационната жалба на ищците съдържа множество оплаквания и доводи за неправилност, необоснованост и очевидна несправедливост на решението, и са поставени девет въпроса, по които се твърди допуснато противоречие с практиката на ВКС, и които са от значение за развитието на правото и точното прилагане на закона. Поддържа се и че обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно. Ответното дружество е представило отговор на касационната жалба с включен отговор на изложението към нея. Оспорени са както наличието на основания за допускане на касационното обжалване, така и поддържаните основания за касационно обжалване. Осъществена е защитата общо срещу четиримата касатори. Имайки предвид интереса, вида на спора, фактическата и правна сложност на делото, количеството извършена работа – присъждане по реда на чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането на обезщетение за неимуществени вреди на А. Г., З. К. и Д. К. сумата от над 40000 лева за всеки от тях, а на Е. К. сумата над 60000 лева, до пълния предявен размер за всеки от тях от по 150000 лева, наличието на изобилна, включително задължителна, практика на ВС и ВКС по преобладаващата част на поставените въпроси, изготвянето на обоснован отговор на касационната жалба, и развитието на касационното производство, и при съобразяване на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/2022 г., както и направеното от касаторите възражение за прекомерност на претендираните разноски, на ответното дружество следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение, намалени до по 2400 лева за първите трима касатори и до 2200 лева за последната касаторка, с включен ДДС. С оглед изложеното, налице са предпоставките за допълване на определение № 1839 от 15 април по настоящото дело в частта за разноските, които са били своевременно поискани от ответника по касационната жалба и чийто размер и плащане се установява с представените доказателства, до посочения по-горе размер, а в останалата й част молбата е неоснователна, поради което Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,