Определение № 1890 от 28.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2362/2023 г.

Производството е по чл. 307 ГПК. Образувано е по подадената от Б. Н. Б. от [населено място] молба за отмяна на решение №1207 от 03.07.2012г. на Софийски градски съд, ТО, VI-5 състав по гр.д.№1039/2009г., с което са отхвърлени предявените от „Инвер София“ ЕООД срещу „Ню Б. Филм“ АД искове по чл. 108 ЗС за предаване на владението върху поземлен имот, находящ се в [населено място], с площ от 2387кв.м., с идентификатор 68134.1945.38 по КККР, одобрени със заповед №РД-18-68/02.12.2010г. на изпълнителния директор на АГКК на твърдени правни основания - договор за покупко-продажба от 28.05.2007г., обективиран в н.а.№98, д.№22594/2007г., евентуално - изтекла придобивна давност, както и по чл. 109 ЗС за осъждане на „Ню Б. Филм“ да премахне изградена в описания имот метална врата, преграждаща черен (горски) път в югоизточната част на имота. Молителят поддържа, че делото е било водено между двете дружества (фирми) за негов наследствен имот с идентификатор [№], който понастоящем представлява част от имот с идентификатор [№], бил е възстановен с решение на ПК на наследодателя му И. К. Б., за което е съставен и нотариален акт за собственост №106, том II, н.д.№979/1995г. и който имот никога не е бил продаван от него, както и че заплаща данъците за имота. Поставя въпроса защо двете дружества се съдят за имот, който не е техен и моли постановеното по гр.д.№1039/2009г. решение да бъде отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Поддържа, че през 2021г. се е снабдил с нови писмени доказателства от Министерство на културата, които изцяло променят фактическата обстановка по делото и представляват достатъчно основание след тяхното кредитиране съдът да вземе решение по делото, различно от първоначално постановеното такова, като постанови решение, с което да го признае за собственик на имота. Навежда доводи, че постановеното от СГС решение е неправилно като постановено при непълнота на фактическия и доказателствен материал и само на твърденията на „Ню Б. Филм“ АД и „Аудиовидео Орфей“ ЕАД, от която „Констракшън Ентърпрайсис“ ЕООД и „Инвер София“ ЕООД твърдят, че са станали собственици на основание приватизация, като приетата от СГС фактическа обстановка категорично противоречи на приложените от него документи, според които нито едно от спорещите дружества не е станало собственик на наследствения му имот с идентификатор [№]. Твърди, че вследствие нарушаване на съдопроизводствените правила е бил лишен от възможността да участва в делото поради факта, че съдът не го е призовал и конституирал като страна по него, въпреки, че по делото е била приложена административната преписка на Областна управа под рег.№081700895/20.08.2010г. на Столична община, Район Витоша. В писмен отговор в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК ответникът по молбата „Инвер София“ ЕООД чрез процесуалния си представител адв.Т. М. от САК изразява становище, че същата е недопустима по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение. В писмен отговор в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК ответникът по молбата „Ню Б. Филм“ АД чрез процесуалния си представител адв.Е. М. изразява становище, че същата е недопустима по изложените в отговора съображения. Върховният касационен съд, като обсъди по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК наличието на предпоставките за допустимостта на подадената молба за отмяна, приема следното: Производството за отмяна представлява извънреден извънинстанционен способ за контрол на влезли в сила съдебни решения, основанията за който са изчерпателно изброени в разпоредбите на чл. 303 и чл. 304 ГПК, които очертават и кръга от лица, имащи право да искат отмяна. За да се приеме, че разглеждането на молбата за отмяна е допустимо, същата следва да съдържа посочване на съответното предвидено в ГПК основание и да изхожда от заинтересована страна по смисъла на чл. 303 ГПК, респ. от трето лице, имащо право да иска отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл. 304 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1 ГПК молба за отмяна на посочените основания може да подава заинтересованата страна, т.е. участвало в производството по делото лице. В случая молбата за отмяна е подадена от Б. Н. Б., която не е участвал като страна в производството по гр.д.№1039/2009г. на Софийски градски съд-страни по делото са „Инвер София“ ЕООД и „Ню Б. Филм“ АД, между които е бил разрешен спор по подадена от „Инвер София“ ЕООД искова молба с искане да бъде признато за установено, че това дружество е собственик на процесния имот и ответникът да бъде осъден да предаде владението, както и искане по чл. 109 ЗС, при което правата на Б. Н. Б. не са били оспорвани, нито заявявани за съдебна защита. Поради това следва да се приеме, че не е налице поддържаното в молбата основание за отмяна, а именно чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Само лице, което е участвало в производството по делото разполага с предвидената в ГПК възможност да иска отмяна на постановеното по делото и влязло в сила съдебно решение с твърдението, че вследствие на нарушаване на съответните правила е било лишено от възможността да участва в делото или не е било надлежно представлявано, както и когато не е могло да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могло да преодолее. Обстоятелството, че след влизане на решението в сила са открити нови писмени доказателства, за чието съществуване молителят не е знаел до приключване на производството по гр.д.№1039/2009г. не променя този извод. В настоящия случай молителят не разполага и с правото да иска отмяна на влязлото в сила решение №1207 от 03.07.2012г. на Софийски градски съд, ТО, VI-5 състав по гр.д.№1039/2009г. и по реда на чл. 304 ГПК, в какъвто смисъл следва да бъдат тълкувани наведените в молбата доводи при твърдението, че същият не е могъл да вземе участие в производството по причина, че съдът не го е конституирал като страна. Съгласно разпоредбата на чл. 304 ГПК отмяна на влязлото в сила решение може да иска и трето, неучаствало в производството по делото лице, спрямо което това решение има сила, независимо, че то не е било страна по делото с оглед разпоредбата на чл. 216, ал. 2 ГПК, т.е. в хипотеза на необходимо другарство. В случая обаче подобна хипотеза не е налице - между молителя и страните по гр.д.№1039/2009г. не е налице необходимо другарство и по отношение на него постановеното по това дело съдебно решение не се ползва със сила на пресъдено нещо – то не отрича притежавани от молителя вещни права върху спорния между дружествата недвижим имот и не може да му бъде противопоставено след като не е взел участие в производството по делото. В молбата не се съдържат твърдения, обосноваващи противопоставимост на силата на присъдено нещо на влязлото в сила въззивно решение спрямо молителя по смисъла на чл. 304 ГПК, поради което следва да се приеме, че молбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение