Определение № 95 от 10.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 1069/2011 г.

Производството е по чл.248, ал.3 във вр. с чл.81 и чл.78, ал.3 ГПК. Образувано е по молба на Х. И. К. и Щ. Н. К.-двамата със съдебен адрес [населено място], подадена чрез процесуалния им представител адвокат С. Р. от АК-С. за изменение на постановеното по делото определение № 454/20.06.2012 год. в частта му за разноските, с искане да бъдат присъдени на молителите-ответници по касационната жалба разноски за касационната инстанция, заплатени и поискани с отговора на касационната жалба, депозирана пред Бургаски апелативен съд на 28.10.2011 год. в размер на общо на сумата 7 200 лева – по 3 600 лева за всеки от молителите. Върховният касационен съд, като прецени направеното искане и след проверка на данните по делото, намира молбата за основателна. Действително с постановеното определение № 454/20.06.2012 год. по т.дело № 1069/2011 год. по описа на ВКС-ТК, ІІ т.о. не са присъдени разноски в полза на ответниците по касация /ищци по предявените срещу ЗК”Български имоти” искове по чл.226, ал.1 ЗК/, като в мотивите на определението е посочено, че същите не са ангажирали становище по касационната жалба. Във връзка с твърдението, че са депозирали отговор на касационната жалба, който е получен в Бургаски апелативен съд на 28.10.2011 год., но не е приложен по делото, беше извършена служебна проверка във въззивния съд, при която се установи следното: Видно от представеното от АС-Бургас писмо изх.№ 1383/20.08.2012 год. и приложенията към него, от справката в деловодната програма на съда се установява, че на 28.10.2011 год. е регистриран постъпил отговор от адвокат Ст.Р. по касационната жалба подадена от ЗК”Български имоти”, който носи вх.№ 7750/28.10.2011 год. Този отговор, в който има направено искане за присъждане на съдебни разноски за касационното производство, както и представените два договора за правна защита и съдействие на всеки от молителите с „Адвокатско дружество-С. Р., Н. К.”, [населено място] пред касационната инстанция и изплатено адвокатско възнаграждение в брой от по 3 600 лева по всеки договор, не е бил приложен към делото, а се представя от БАС към справката постъпила във ВКС на 22.08.2012 год. По тази причина съставът, постановил определението по касационното дело на 20.06.2012 год., не е могъл да се произнесе по искането за присъждане на разноски на ответниците по касация. При тези фактически данни, тъй като с постановеното определение не е била уважена касационната жалба, подадена от ЗК [фирма] и не е допуснато касационно обжалване на възивното решение на Бургаски апелативен съд по в.гр.дело № 135/2011 год., касаторът следва да бъде осъден да заплати на всеки от двамата ответници по касационната жалба по 3 600 лева, представляващи направените съдебни разноски в касационното производство, които са своевременно поискани от тях с отговора на касационната жалба. По изложените съображения и на основание чл.248 във вр. с чл.81 и чл.78, ал.3 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд