Решение № 44 от 23.01.2026 г. на ВКС по н. д. № 728/2025 г.

Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на подс. Т. Р. Р. чрез защитника му адв. М. Х. срещу решение № 7 от 28.05.2025 г. постановено по внохд № 65/24 г. по описа на Военно – Апелативен съд.

В касационната жалба са релевирани трите касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Касаторът претендира допуснати съществени процесуални нарушения при оценката на доказателствения материал, едностранчив и превратен анализ на събраните доказателства и необсъждане на съществуващи противоречия в показанията на свидетелите дадени в съдебното заседание с тези от досъдебното производство. Липсват съображения за достоверност, надеждност и достатъчност на всяко доказателство, като неоснователно е кредитирано заключението на лесотехническата оценителна експертиза при направени възражения относно нейната достоверност. Отделно от това атакуваният съдебен акт се отклонява от изискванията на законаq разписани в чл. 305, ал. 3 от НПК, като липсата на отговори на направените от страните възражения, mрепятства осъществяването на правото на защита на подсъдимия. Описателният характер на фактологията и посочването на доказателствата не представлявало изпълнение на задълженията за извеждане на фактическите изводи, поради което волята на съда е останала неясна. Именно неустановената по предвидения процесуален ред фактическа обстановка е довела до неправилното приложение на материалния закон и незаконосъобразния извод, че подс. Р. е осъществил признаците на състава на престъплението по чл. 212, ал.2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Съдът неправилно е приел, че недоставеното количество дървен материал е 54,23 кубически метра, като това се дължало на неуточненото в договора съотношение при трансформация на дървения материал от кубически метри в килограми и на заключението на Лесотехническата оценителна експертиза, в която вещото лице лесовъд е направил оценката „на око“ и след разглеждане на видеозаписа, а не на реално замерване на количеството. Защитата поддържа, че количеството на недоставени материали е 24 кубически метра, равняващо се на четири курса на стойност 1584 лв., а не 54,23 куб. м. както е приел съда. За това настоява, че правилната квалификация на деянието е по чл. 212, ал. 6 от НК, като се има предвид, че подс. Р. е възстановил именно тази част от претендираната с гражданския иск сума. В заключение се настоява ВКС да отмени решението и да постанови ново, с което да оправдае подс. Р., алтернативно да измени въззивното решение и преквалифицира деянието по чл. 212, ал. 6 от НК, като на основание чл. 78а от НК освободи подс. Р. от наказателна отговорност и му наложи административно наказание -глоба.

В съдебно заседание подс. И. Г. Я. и защитника му адв. И. А. не се явяват.

Подс. И. Й. Й. и защитника му адв. М. А. не се явяват редовно призовани.

Подс. Т. Р. Р. също не се яви, не се яви и защитника му адв. Х., от която в постъпила молба, делото да се гледа в тяхно отсъствие, както и че поддържат касационната жалба.

Гражданският ищец Сухопътни войски втора механизирана бригада изпраща представител юрк. С., който пледира за оставяне в сила на съдебния акт, тъй като не са налице релевираните касационни основания. Съдът е изпълнил задълженията си и е установил правилно фактическата обстановка, водеща до единствено възможния извод, че подс. Я. и Р. са извършили вменените им във вина деяния. Налице са основанията на чл. 45 от ЗЗД за реализиране на гражданската отговорност на двамата подсъдими, като се възразява, че с възстановяване на сумата от 1584 лв. подс. Р. е изпълнил задължението си и е възстановил щетата, тъй като това не е целия й размер, като следва да се има предвид, че с другия подсъдим, те отговарят солидарно до пълния размер на щетата. Наложеното наказание намира за справедливо, поради което решението следва да остане в сила.

Представителят на ВКП предлага ВКС да остави без уважение касационната жалба, тъй като не са налице касационните основание посочени в нея. ВАпС е направил пълна оценка на събраните доказателствени материали и за това твърденията в жалбата за избирателното им и непоследователно обсъждане са неоснователни. Изводът на съда относно количеството недоставена дървесина се основава на вярна преценка и на използваните три способа за установяването му, поради което дадената правна оценка на поведението на подс. Р. е по чл. 212, ал. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, а не по чл. 212, ал. 6 от НК, тъй като не е възстановена цялата сума по предявения граждански иск и не е налице маловажен случай. Наказанието е съобразено с критериите за справедливост и с практиката на ЕСПЧ с оглед продължителността на воденето наказателно производство.

ВКС- трето наказателно отделение, след като изслуша доводите на страните, в пределите на предоставените си правомощия по чл. 347 от НПК и поискания касационен контрол, намери следното:

Касационната жалба на адв. М. Х. е процесуално допустима, но по същество неоснователна.

С Присъда № 3/08.02.2018 г. постановена по нохд № 97/2017 г. по описа на Военен съд - Сливен, подс. И. Я. е признат за виновен в това, че през периода 05.10.2016 г. - 19.10.2016 г. в съучастие с подсъдимия Т. Р., чрез съставяне на документи с невярно съдържание съзнателно дал възможност на юридическото лице „К. - Р.“ Е. - Я. да получи без правно основание чуждо движимо имущество в размер на 3 579.84 лв., собственост на Сухопътни войски и на основание чл. 212, ал. 2, вр. ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода. Подсъдимият е оправдан по първоначалното обвинение по чл. 212, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК. Същият подсъдим е признат за виновен и в това, че през периода 05.10.2016 г. - 12.10.2016 г. във военното формирование, като длъжностно лице - Заместник командир по логистичното осигуряване на в.ф. 52590 - Я. с цел да набави за юридическото лице „К. - Р.“ Е.- Я. имотна облага злоупотребил с властта и служебното си положение, от което настъпили вредни последици за Сухопътните войски в размер на 3 579,84 лева и на основание чл. 387, ал. 3, вр. ал. 1 и чл. 54 от НК го осъдил на две години лишаване от свобода и на лишаване от право да заема държавна или обществена длъжност свързана с управление, съхранение, контрол и отчитане на финансови средства или стоково - материални средства за срок от две години, като е оправдан по обвинението да е злоупотребил с властта и служебното си положение по чл. 160, т. 34 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на РБ. Признат е за виновен и в това, че през периода 10.09.2016 г. - 16.11.2016 г. във в.ф. 52590 - Я. като длъжностно лице - Заместник командир по логистичното осигуряване във формированието злоупотребил с властта и служебното си положение и не изпълнил задълженията си по служба, от което настъпили вредни последици за Сухопътни войски - имуществена щета в размер на 9 225,50 лева и на основание чл. 387, ал. 1 и чл. 54 от НК го осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е определил подсъдимия Я. да изтърпи едно общо наказание в размер на три години лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 2 от НК присъединил към наказанието „лишаване от право да заема държавна или обществена длъжност“, свързана с управление, съхранение, контрол и отчитане на финансови средства или стоково - материални средства за срок от две години. На основание чл. 66 ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ с изпитателен срок от четири години.

Подс. Т. Р. е признат за виновен в това, че през периода 05.10.2016 г. - 19.10.2016 г. в съучастие с подс. Я. чрез съставяне на документи с невярно съдържание съзнателно дал възможност на юридическото лице „К.-Р.“ Е. - Я. да получи без правно основание чуждо движимо имущество в размер на 3579,84 лева собственост на Сухопътни войски и на основание чл. 212, ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 54 от НК го е осъдил на две години лишаване от свобода условно, с изпитателен срок от три години, като го оправдал по първоначалното обвинение по чл. 212, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК.

Подс. И. Й. е признат за невинен в това, че през периода 05.10.2016 г. - 19.10.2016 г. в съучастие с подсъдимите Р. и Я. като помагач, чрез използване на документи с невярно съдържание да е улеснил подсъдимия Р. да получи без правно основание чуждо движимо имущество в размер на 3 579,84 лева собственост на Сухопътни войски и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по обвинението по чл. 212, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 4 от НК.

Съдът е признал за невинен подс. Й. и в това през периода 05.10.2016 г. - 12.10.2016 г. в [населено място] да не е изпълнил задълженията си по служба и от това да е произлязла вредна последица - щета за Сухопътни войски в размер на 3579,84 лева и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по обвинението по чл. 387, ал. 1 от НК.

Подсъдимите Я. и Р. са осъдени да заплатят солидарно на Сухопътни войски сумата 1995,00 лева обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от 19.10.2016 година до окончателното изплащане на сумата, а в полза на държавата държавна такса в размер на 79,80 лева върху уважения размер на гражданския иск. В останалата част претенцията е отхвърлена като неоснователна. Подсъдимият Я. е осъден да заплати на Сухопътни войски сумата 9225,50 лева обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от 16.11.2016 година и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 369,02 лева.

Съдът се е произнесъл и по разноските по делото.

Присъда е протестирана от прокурор от ВОП - Сливен, от защитниците на подсъдимите Я. и Р., както и от представителя на гражданския ищец.

С Решение № 32/15.08.2018 г. ВАпС по внохд № 38/2018 г. е изменил присъда № 3/08.02.2018 г. по нохд № 97/2017 г. по описа на ВС - Сливен, като е преквалифицирал деянията вменени на подсъдимите Я. и Р. като такива по чл. 212б от НК и потвърдил присъдата в оправдателните й части.

По жалби на защитниците на подсъдимите Я. и Р. е образувано дело във ВКС, който с решение № 275/23.01.2019 г. по кнохд № 1059/2018 г. е отменил изцяло Решение № 32/15.08.2018 г. на ВоАС по внох № 38/18 г. и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

С Решение № 16/12.08.2019 г. по внох № 3/2019 г.,въззивният съд отменил Присъда № 3/08.02.2018 г. по нохд № 97/2017 г. по описа на Военен съд - Сливен и върнал делото за ново разглеждане на първостепенния съд, като е приел, че по делото са допуснати съществени процесуални нарушения.

След връщане на делото с решение № 16/12.08.2019 г. по внох № 3/2019 г., Сливенски военен съд изменил присъдата, като решението на ВоАС е било обжалвано от защитниците на подс. Я. и подс. Р. пред ВКС. С решение № 21/15.04.2020 г. ВКС е отменил изцяло съдебния акт и отново върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Делото било върната на досъдебната фаза, като подсъдимите били отново привлечени от ВОП – Сливен с постановления от 09.06.2022 г. след което бил внесен обвинителен акт и е образувано нохд № 43/22 г. по описа на ВС – Сливен.

С присъда №6 от 21.06.2024 г. постановена по нохд № 43/22 г. Военен съд – Сливен е признал подс. бивш м-р И. Г. Я. за виновен в това, че през м. октомври 2016 г. в [населено място], подбудил и умишлено улеснил през периода от 5.10.2016 г.. до 19.10.2016 г., подс. гр. лице Т. Р. Р., управител на фирма „К.-Р.“ Е. - Я. като извършител да даде възможност на фирма „К.-Р.“ Е. - Я., да получи без правно основание чуждо движимо имущество в размер 3579,84 лв. собственост на Сухопътни войски с намерение да го присвои, поради което и на основание чл. 212, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от НК и чл. 54 от НК го осъдил на 2 години „Лишаване от свобода“. На основание чл. 304 НПК го признал за невиновен да е извършил деянието в съучастие с подс. бивш капитан И. Й. Й.- като подбудител и помагач и го оправдал по това обвинение. На основание чл. 304 НПК признал поде. Я. за невиновен в това, че по същото време и място - от 05.10.2016 г. до 12.10.2016 г. в [населено място], с цел да набави имотна облага другиму и да причини вреда на Сухопътни войски, злоупотребил с властта си и служебното си положение по длъжностна характеристика - т. VI Функционални задължения за мирно време и чл. 160, т.14 и т. 24 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на РБ и от това произлезли вредни последици - престъпление по чл. 387, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, поради което го оправдал по това обвинение.

Признал подс. Я. за виновен в това, че през периода от 10.09.2016 г. до 16.11.2016 г. във в.ф. 52590 — Я., не изпълнил задълженията си по служба от длъжностната му характеристика - VI Функционални задължения за мирно време и чл. 160, т. 13, т. 14, т. 15 и т. 19 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на РБ и злоупотребил с властта си и от това произлезли вредни последици, а именно бил нарушен документооборота във формированието и неправомерно бил формиран излишък от 10 бр. неупотребявани автомобилни гуми за УАЗ, поради което и на основание чл. 387, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го осъдил на 1 година „Лишаване от свобода“, като на основание чл. 304 НПК го признал за невиновен да е причинил вредни последици, изразяващи се в осуетена възможност на командированите водачи да изпълняват в пълен обем задълженията си и била нарушена бойната готовност на командированите на границата военнослужещи и неоснователно е бил извършен разход на средства в размер на 9225.50 лв., собственост на Сухопътни войски, представляващи общата сума от разходите, заплатени за командироване на дванадесет военнослужещи като шофьори на автомобил УА3469 с ДК № /№/. в ГПУ „С.“ и го оправдал по това обвинение.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК определил на подс. Я. едно общо наказание в размер на 2 години „Лишаване от свобода“, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от 3 години.

С присъдата подс. бивш к-н И. Й. Й. е признат за невиновен в това, че през м. октомври 2016 г. в съучастие с поде. И. Г. Я., подбудили подс. Т. Р. Р., управител на фирма „К.-Р.“ Е. - Я. и умишлено го улеснили да даде възможност на фирма „К.-Р.“ Е. - Я. да получи без правно основание чуждо движимо имущество в размер на 3579,84 лв., собственост на Сухопътни войски, с намерение да го присвои поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по чл. 212, ал. 2 вр. ал 1 ,вр. чл. 20,, ал. 3 и ал. 4 от НК,

Подс. Й. е признат за невиновен и оправдан на основание чл. 304 от НПК по обвинението, че през периода от 05.10.2016 г. до 12.10.2016 г. в [населено място], с цел да набави имотна облага другиму и да причини вреда на Сухопътни войски, не изпълнил задълженията си по служба по т. 1 от Заповед № ЗРД-1108/04.10.2016 г. на командира на в.ф. 52590 - Я. и от това произлезли вредни последици - престъпление по чл. 387, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.

С присъда гр.л. Т. Р. Р. е признат за виновен в това, че през периода от 05.10.2016 г. до 19.10.2016 г. в [населено място], в съучастие с поде. Я. като подбудител и помагач, чрез съставяне на документи с невярно съдържание, съзнателно дал възможност на юридическото лице фирма „К.-Р.“ Е. - Я. да получи без правно основание чуждо движимо имущество в размер на 3579,84 лв. собственост на Сухопътни войски, с намерение да го присвои, поради което и на основание чл. 212, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК го осъдил на 2 години лишаване от свобода, като на основание чл. 304 НПК го признал за невиновен да е извършил деянието в съучастие с подс. Й. като помагач и подбудител.

На основание чл. 66 от НК съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание „Лишаване от свобода“ с изпитателен срок от 3 години, считано от датата на влизането на присъдата в сила.

Подсъдимите Я. и Р. са осъдени да заплатят солидарно на „Сухопътни войски“ сумата от 1 995,00 лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени щети, ведно със законната лихва, считано от 19.10.2016 г., до окончателното изплащане на сумата, както и да заплатят в полза на държавата сумата 79,80 лв. държавна такса върху уважения гр. иск, като иска в останалата му част е отхвърлен като неоснователен. На основание чл. 189 ал. 3 от НПК са осъдени за да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Военен съд - Сливен, направените деловодни разноски в размер на 897,90 лева, както и направените на досъдебното производство разноски в размер на 717,28 - по сметка на Военно-окръжна прокуратура - Сливен. Осъдени са и да заплатят на гр. ищец Сухопътни войски разноски за участие на юрисконсулт: в размер на 1425,19 лв. за Я. и 333,12 лв. - за Р..

По жалби на осъдените подсъдими във Военно Апелативен съд е образувано внохд № 65/24 г., по което присъдата е отменена в частта, с която подс. м-р о.р. И. Я. е признат за виновен за престъпление по чл. 387, ал. 1 от НК, в частта в която на основание чл. 304 от НПК е признат за невиновен по чл. 212, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК както и в частта по приложението на чл. 23 от НК, като съдът е прекратил изцяло воденото срещу него наказателно производство по чл. 378, ал.1 от НК на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК.

Изменил присъдата в частта относно наложените наказания: на подс. И. Г. Я. -като го намалил от две години на девет месеца лишаване от свобода на основание чл. 55, ал. 1 от НК; и на подс Т. Р. Р. -като го намалил от две години на девет месеца лишаване от свобода на основание чл. 55, ал. 1 от НК;

Изменил присъдата спрямо подс. И. Г. Я. в частта относно присъдените разноски в полза на гражданския ищец „Сухопътни войски“, като ги намалил от 1425,19 лв. на 333,12 лв. и потвърдил присъдата в останалата й част.

Най- напред ВКС прецени, че следва да внесе уточнение относно обхвата на дължимата проверка, която е инициирана по жалба на подс. Р.. Настоящото производство е трето по ред пред ВКС, като при разглеждане на жалбата, поради липсата на основания за провеждане на съдебно следствие, ВКС действа като класическа касационна инстанция. С оглед процесуалното развитие на делото и липсата на жалби и протест касаещи подс. Я. и подс. Й., следва да се има предвид разяснението дадено в т. 4 от ТР №5/2017 г. на ОСНК на ВКС, съгласно което когато с присъдата или решението са осъдени няколко подсъдими, за няколко деяния, и съдебният акт е обжалван или протестиран частично – само по отношение на част от дейците и/или част от деянията, присъдата или решението във всички части и за всички подсъдими влизат в сила с постановяване на акта на въззивната инстанция, когато този акт е окончателен, а ако подлежи на обжалване - с постановяване на решението на касационната инстанция. Само по отношение на оправдан изцяло подсъдим, за оправдаването, на когото не са подадени протест от прокурора или жалба от частния обвинител, присъдата влиза в сила след изтичане на срока за обжалване на акта на въззивната инстанция. Следователно решението в изцяло оправдателната част спрямо подс. Й. по чл. 212 от НК и по чл. 387, ал. 1 от НК е влязло в сила с изтичане на срока на обжалване и протест, като в останалата част въззивния съдебен акт подлежи на проверка в пределите определени от касационната жалба на подс. Р. по отношение на инкриминираната му деятелност по чл. 212, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

Релевираното в жалбата на подс. Р. касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК - допуснати съществени процесуални нарушения не е намира опора в материалите по делото. Въззивният съд е спазил изискванията на закона разписани в чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК и е направил необходимото за пълното, всестранно и обективно изясняване на всички обстоятелства по делото, като това той е сторил при спазване на процесуалните правила и след внимателна оценка на всички доказателствени източници поотделно и в тяхната съвкупност. Неоснователна е претенцията, че е игнорирал някой от тях и че е изопачил действителният им смисъл и съдържание. Оплакването за липсата на съображения за достоверност, надеждност и относимост на събраните гласни и писмени доказателствени материали не се основава на обективен прочит на съдебния акт, в който въззивния съд е отделил необходимото внимание на всички събрани доказателства, като липсата на съществени противоречия в тях не е наложила детайлното им обсъждане. Аналитичната дейност на въззивния съд покрива законовия стандарт за обективност, всеобхватност и пълнота. Упрекът срещу съдържанието на въззивното решение, състоящ се в това, че не отговаря на чл. 305, ал. 3 от НПК е несъстоятелен, тъй като в решението втората инстанция е споделила фактическите изводи на първоинстанционния съд и в този случай тя не е длъжна да обсъжда всичко онова, което е задължително за мотивите към първоинстанционната присъда по чл. 305, ал. 3 от НПК, но следва да даде отговори на всички поставени възражения от страните. /в този смисъл е константната съдебна практика, Р 181/12 г. по н. д. 489/12 г. на 1 НО на ВКС и др./. Съдебното решение съдържа съображения, които в достатъчна степен отговарят на основните аспекти от фактическите и правни аргументи на страната и прави ясна волята на въззивния съд. Това личи от изложените в жалбата аргументи, от които става ясно, че решението е изпълнило своето предназначение в процеса.

В случая, основното несъгласие на защитата на подс. Р. се отнася до фактическата констатация на съда, относно количеството недоставен дървен материал и начинът, по който въззивния съд го е приел за доказан. В посочената част съдебният акт съдържа ясни и убедителни отговори, които се дължат на вярна и обективна преценка на относимите доказателствени материали: запис от тел разговор №41, л. 123-127, т. 10 от ДП, показанията на св. Н., обясненията на подс. Р. от ДП и по нохд № 97/17 г., показанията на св. П., св. П., приемателно- предавателни протоколи, фактури, складова разписка и др., които са били проверени чрез заключението на назначената лесотехническа експертиза и защитени със становище на вещото лице - лесовъд за използваните от него способи за оценка на количеството.

Произволни са твърденията за това, че липсвала яснота какво точно е прието от съда за безспорно и въз основата на какви доказателства е направено това. Точно обратното, в решението съдът е откроил фактическите обстоятелства, послужили му за установяване съставомерното поведение на подс. Р. и количеството на недоставен дървен материал и те най –общо се свеждат до следните обстоятелства:

-подс. Р. като собственик и управител на „К.- Р.“ Е. –Я. сключил договор с военното формирование за доставка на 150 куб. м. дърва за огрев на цена от 9 900 лв. в срок до 1.11.2016 г.

• между подс. Я. и подс. Р. имало уговорка за доставяне на по- малко количество дърва в поделението, което било известно на св. П. и и св. П.;

• дървеният материал посочен в билет № 391300 от 5.10.2016 г. и следващите курсове, не са доставени във военното формирование в [населено място];

• всеки курс е превозвал от 6 обемни палета, всеки от които по 0,76 куб. м. дървен материал за огрев;

• доставени са общо 95,76 куб. м. дърва, а недоставени 54,23 куб. м. на обща стойност 3 579,84 лв.;

-за да получи договорената сума, без да достави цялото количество дървен материал, подс. Р. изготвил приемателно- предавателен протокол от 12.10.2016 г., подписан от него за доставката на 150 куб.м. дърва, складова разписка за трансформация и фактура № 153 от 11.10.2016 г. за доставка на 150 куб.м. дърва на стойност 9 900лв. / вместо за реално доставените 95,76 куб. м. на стойност 6 320,1 6 лв. /;

• въз основа на тези документи, командирът на Военното формирование изплатил с бюджетно платежно нареждане сумата от 9 900 лв., на фирмата на подс. Р. „ К.- Р.“ Е..

-в последствие подс. Р. възстановил част от нея – 1584 лв.

Неоснователно се твърди, че доказателствата и в частност експертизата, не могат да установят реално доставеното количество дървесен материал, поради неблагонадеждните методики за тази преценка - чрез видеозаписа и „на око“, а не въз основа на реално замерване. Верен е извода на контролирания съд, че липсата на преки доказателства не е основание да се приеме, че обвинението не е доказано, стига косвените такива да установяват в логическа и фактическа последователност цялостната картина на инкриминираните събития, която в крайна сметка в случая се свежда до това, че от вместо договорените 25 курса, реално са осъществени 21, за които е заплатена цялата сума по договора. Използваните от вещото лице методики за установяване на количеството доставени дърва, не дискредитират заключението, а внасят яснота по въпроса за реално доставеното количество и без тяхното реално измерване. Обективни причини, / изминало време и смесване на различни доставки в помещението/ не са позволили да бъде направено измерване и за това вещото лице е използвало метода „чрез изгледаните записи от камери за начина на товарене на палетите“ с уточняване на точните размери на палетите, които са били с дължина 1 метър, ширина 0,80 м. и височина 0,80 м. Така е бил изяснен обема на един палет - от 0,76 куб. м. и е установено е, че след като на курс са товарени по шест палета, които са били отчитани като шест кубика, количеството недоставен дървесен материал е 54,23 куб. м.на стойност 3 579,84 лв. / а не 24 куб. м./, отчитайки осъществените 21 курса.

На последно място несподеляемо е оплакването, че чрез описателния характер на фактологията, съдът е нарушил правото на защитата на подс. Р., тъй като в закона не е предвиден друг начин, освен използвания от въззивния съд за възпроизвеждане на фактите по делото - чрез описването им, поради което критиките срещу съдебния акт не срещат юридическо основание и не могат да предизвикат отменителна касационна намеса.

В обобщение, изложените до тук съображения налагат извода за неоснователност на оплакването за пороци в аналитичната дейност на въззивния съд, които да компрометират процеса на изграждане на неговото вътрешно убеждение и които да обосновават наличието на поддържаното касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК.

Неоснователна е претенцията на касатора за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Материалният закон е приложен правилно, тъй като установените по делото факти, правилно са били възведени в състава на престъплението по чл. 212, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, поради което искането за оправдаването на подс. Р. не може да намери основание в материалите по делото.

ВКС е имал повод да посочи не веднъж, че когато при осъществяване на проверката си, не констатира пороци в аналитичната дейност на въззивния съд, прави преценката си за материалната законосъобразност на съдебния акт въз основа на фактическите констатации, намерили място в съдебния акт на втората инстанция. Изключение съществува при хипотезата на чл. 354, ал. 5 от НПК, когато ВКС встъпва в правомощията на въззивна инстанция, какъвто настоящия случай не е, макар производството по делото да се развива пред ВКС за трети пореден път.

При това положение, напълно споделяем е извода на втория съд, че подс. Р. следва да понесе наказателна отговорност за извършеното престъпление, тъй като са налице всички субективни и обективни признаци от състава на документна измама, по отношение, на която ясно е установен размера на недоставеното количество материал и неправомерно присвоената сума и по тези въпроси въззивният съд е изложил убедителни аргументи от л. 18 до л. 24 от съдебния акт, които не се налага да бъдат преповтаряни.

Не са налице основания за преквалифициране на деянието в по- леко наказуемо престъпление по чл. 212, ал. 6 от НК, каквото е искането на защитата, тъй като извършеното от подс. Р. деяние не разкрива по- ниска степен на обществена опасност от сходните престъпления от този вид, нито неговият извършител може да бъде третиран като такъв с по- ниска степен на обществена опасност, независимо, че частично е възстановил сумата, която неговото дружество е получило неправомерно. Описаната престъпна деятелност не представлява „маловажен случай“, тъй като не покрива критериите в чл. 93, т. 9 от НК и този извод е съобразен с трайната съдебна практика по приложението му. / в този смисъл Р 41/17 по н. д. 1301/16 г. на 2-ро НО, Р 870/05 г. н. д. 242/05 г. на 2-ро НО, Р 324/13 г. по н. д. 910/ 13 г. /. Към напълно споделяемите аргументи на въззивния съд следва да се добави, че предметът на престъпно посегателство надвишава седем пъти минималната работна заплата за страната, която за инкриминирания период е била 420 лв., че е осъществена мащабна дейност, в която са използвани разнообразни по своята правна природа документи с невярно съдържание, че решението за отклоняване на част от дървесния материал от военното формирование е било взето предварително, в съучастие с друго лице, което сочи на по- висока обществена опасност, поради престъпния сговор между извършителите и трети лица. Изложеното в съдебния акт и от ВКС съд не обосновава основателност на искането за преквалифициране на деянието по чл. 212, ал. 6 от НК и не дава възможност за обсъждане приложението на чл. 78 а от НК за освобождаване на подс. Р. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Въззивният съд не е допуснал касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, тъй като определеното наказание не е явно несправедливо. Наложеното от девет месеца лишаване от свобода, отложено за изпитателен срок от три години съответства на степента на обществена опасност на деянието и на дееца, на всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и според ВКС е в състояние да изпълни целите на чл. 36 от НК. При неговата индивидуализация съдът е съобразил в пълнота смекчаващите отговорността обстоятелства, от които е откроил значението на продължителността на водене на наказателното производство срещу подс. Р. и е приложил разпоредбата на чл. 55, ал.1 от НК, като е намалил наказанието под предвидения в закона минимум, съобразявайки се с практиката на ВКС и на ЕСПЧ по приложението на чл. 6 от Конвенцията. Срещу наказанието защитата не е изложила в жалбата си допълнителни аргументи, които въззивният съд да е пропуснал да вземе под внимание, поради което ВКС не се съзира необходимост от изменителна касационна намеса с оглед допълнително редуциране на наказанието.

Налице са основания за ангажиране на отговорността на подс. Р. на основание чл. 45 от ЗЗД, тъй като е налице деликт, извършен виновно от подсъдимия и е налице причинно следствена връзка между деянието и причинените вреди, поради което правилно подс. Р. е осъден солидарно с подс. Я. да заплати на гражданския ищец сума от 1995 лв. равняваща се на разликата от претендираната и възстановената сума от непозволеното увреждане.

Изложеното до тук мотивира касационната инстанция да остави без уважение жалбата на адв. Х., тъй като атакуваното с нея въззивно решение не изпълва със съдържание релевираните касационни основания.

С оглед на изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК

ВКС, трето наказателно отделение