Определение № 3222 от 26.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2776/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена Н. В. от София против Определение 13788/20.12.2024 г. на АС-Варна, постановено по адм. дело № 3069/2024 г. по описа на съда. В частната жалба се прави искане да бъде обявено за нищожно (поради допуснато противоречие с основополагащи принципни свръх повелителни правни норми), евентуално да го обезсилите, евентуално да го отмените изцяло като недопустимо и неправилно (поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост). С молба от 04.03.2025 г. се конкретизират основанията по оспорване, относно непризнат правен интерес от страна на първоинстанционния съд. Частният жалбоподател обосновава правен интерес в качеството си на „гражданин на Република България“ (по смисъла на чл. 25, ал. 1 от КРБ), част от „засегнатата общественост“ (по смисъла на § 1, т. 25 от ДР на ЗООС) при евентуалната реализация на горепосоченото инвестиционно предложение, която има „правен интерес“ от оспорване на превантивните процедурите по реда на ЗООС (преценки за необходимост от ЕО и ОВОС и изготвяне на ЕО и ОВОС). На следващо място възразява, че предходното решение на директора на РИОСВ Варна ВА-5-5/2024 г. е прието без оценка по ОВОС, както и оспорваното, което било незаконосъобразно и ще го лишава от право на здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи в страната (по смисъла на чл. 55 от КРБ), член на ЕС. Цитирана е част от оспорваното определение на низовия съд, от което се прави извод, че първоинстанционният съд е постановил неправилен и незаконосъобразен съдебен акт, който не притежава „действителна правна стойност“ и на практика представлява „недопустим отказ от правосъдие“. Ответникът Директорът на РИОСВ-Варна в подадено възражение по частната жалба поддържа становище, че е неоснователна. Върховният административен съд, шесто отделение, като обсъди оплакванията в частната жалба и събраните по делото доказателства намира за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С атакуваното определение Административен съд Варна е прекратил производството по делото като оставил без разглеждане жалбата на Н. В.. Съдът е приел, че за същият не е налице правен интерес да оспори решение ПИ-6/2024 г. на директора на РИОСВ-Варна, с което е допуснато предварително изпълнение на Решение по оценка на въздействието върху околната среда № ВА-5-5-/2024 г. за инвестиционно предложение за изграждане на „Ветроенергиен парк Изгрев, ел. подстанция и съответстваща инфраструктура - техническа и транспортна“ в част в 21 поземлени имоти /ПИ/№№ 66946.10.19, 66946.10.57, 66946.12.41, 66946.13.134, 66946.15.14, 66946.16.41, 66946.19.12, 66946.21.57, 66946.21.61, 66946.22.8, 66946.23.21, 66946.23.55, 66946.24.34, 66946.26.42, 66946.30.91 /стар № 66946.30.23/ и 66946.27.18 /за ел. подстанция/ в землището на село Славеево, община Добричка, ПИ 58880.14.48, 58880.15.79 и 58880.19.66 в землището на село Пчелино, община Добричка и ПИ 55450.15.73 и 55450.15.112 в землището на село Одърци, община Добричка с възложител „Вятърен парк Изгрев“ ЕООД. Постановеното определение е правилно. С процесното определение първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалбата на частния касационен жалбоподател като заинтересован страна като е приел, че същият няма правен интерес. Изложените мотиви от страна на административния съд напълно се споделят от настоящата инстанция, поради което не следва да се преповтарят. Правна легитимация за защита на интересите си като жалбоподатели имат лицата, които са или биха могли да бъдат засегнати от разпоредителната част на акта. Правният интерес е процесуалноправно понятие и се свързва с призната от закона възможност да се търси съдебна защита. Поражда се от засягане на законни интереси, субективни права или свободи. Ако административният акт има пряк правопроменящ, правопрекратяващ или правопогасяващ ефект по отношение правата и законни интереси на жалбоподателя, е налице правен интерес. Правният интерес трябва да е личен и пряк, което означава че със самата отмяна на оспорения административен акт ще се отстрани настъпващата или настъпилата щета от изпълнението на административния акт. В случая тези предпоставки не са налице. Неоснователно Н. В. обосновава правния си интерес като „заинтересована общественост“ по смисъла на чл. 9, § 2 от Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (т. нар. Орхуска конвенция) и § 1, т. 25 от ДР на ЗООС. Понятието „засегната общественост“ по смисъла на § 1, т. 25, вр. с т. 24 от ДР на ЗООС е различно от понятието „заинтересовани лица“ по чл. 147, ал. 1 от АПК. Орхуската конвенция е ратифицирана от Република България със закон, обн. Д. в. бр. 91/14.10.2003 г., поради което е част от вътрешното ни право. Това обаче не обуславя безкритичното и автоматично признаване правото на съдебно оспорване на всеки субект, който се позовава на нея, тъй като преценката е предоставена на националния съд, който следва да разтълкува във възможно най-голяма степен относимите процесуални правила, за да се приведе административното или съдебното производство в съответствие с целта на чл. 9, ал. 3 от Конвенцията, за да се осигури на съответното лице възможността да оспори пред съд административното решение, което може да противоречи на правото на Европейския съюз в областта на околната среда. Цитираната Орхуска конвенция и по-точно чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от Конвенцията нямат непосредствено действие съгласно правото на Съюза. Цитираните разпоредби предоставят правна възможност, но не изключват доказването на пряк и непосредствен правен интерес съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията и чл. 147, ал. 1 от АПК. В случая частният жалбоподател не е обосновал правният си интерес от обжалване на решението на Директора на РИОСВ-Варна, поради което правилно съдът не го е конституирал като страна в производството и съответно е прекратил производството по делото по отношение на него. Мотивиран от горното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,