Определение № 50007 от 12.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 1368/2022 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на адв.Г. Х., в качеството на пълномощник на Е. С. Щ., за изменение и допълнение на постановеното по делото Решение № 50072 от 02.11.2023г. в частта за разноските, като бъдат присъдените на Е. Щ. разноски за първоинстанционното и въззивното производство, съобразно изхода на спора пред ВКС. Ответникът ЗАД “Далл Богг:Живот и Здраве“АД депозира становище, с което оспорва подадената молба по чл.248 ГПК. Сочи недоказаност от молителя на твърдението, че е извършил такива разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като обсъди доводите на страните, намира следното: Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК и е допустима. С постановеното по делото Решение № 50072 от 02.11.2023г. е отменено Решение № 40 от 14.02.2022г. по в.т.д. № 600/2021г. на Варненски апелативен съд в частта, с която е потвърдено Решение № 260039 от 23.07.2021г. по т.д. № 6/2021г. на Търговищки окръжен съд за отхвърляне на предявения от Е. С. Щ. против ЗАД “Далл Богг:Живот и Здраве“АД иск по чл. 432, ал.1 КЗ за разликата над 22 000 лв. до 32 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вместо което ЗАД “Далл Богг:Живот и Здраве“АД е осъдено да заплати на Е. С. Щ. на основание чл.432, ал.1 КЗ допълнително сумата от 10 000 лв., представляваща разликата над 22 000лв. до 32 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, получени в резултат на ПТП от 21.07.2020г., ведно със законната лихва за забава, считано от 07.01.2021г. до окончателното й изплащане, както и разноски за касационното производство в размер на 1 790 лв. С решението си съставът на ВКС е пропуснал да се произнесе по дължимите на ищцата Щ. /касатор/ разноски за първоинстанционното и въззивното производство съобразно изхода на спора по предявения иск. С оглед изложеното искането за изменение на постановеното по настоящото дело Решение № 50072 от 02.11.2023г. в частта за разноските е основателно. В първоинстанционното производство ищцата Щ. е направила разноски в общ размер от 4 156.80 лв., а във въззивното производство – в общ размер от 3 021.14лв., като е представила и списъци на разноските по чл.80 ГПК, неоспорени от другата страна. С оглед изцяло уважения размер на иска от 32 000 лева на ищцата се дължат разноски в пълен размер. След съобразяване, че с първоинстанционното решение след служебно извършена от съда компенсация ответното дружество е осъдено да й заплати сумата от 894 лв., с въззивното решение са й присъдени допълнително 1 660.98лв., или общо 2 554.98лв., искането по чл.248 ГПК за присъждане на разноски за първоинстанционното производство е основателно за разликата над 2 554.98 лв. до пълния размер от 4 156.80 лв., или за 1601.82лв. За въззивното производство й е присъдена сумата от 1 842.59 лв., на осн. чл.78, ал.1 ГПК / на ответника не са присъждани разноски/, т.е. дължи й се разликата до пълния размер от 3 021.14лв., или сумата от 1 178.55лв. Възраженията на ответната страна са неоснователни При незаявено от последната оспорване на представените от ищцата списъци по чл.80 ГПК или иницииране на производство по чл.248 ГПК за изменение на постановените от окръжния и апелативния съд решения в частта за разноските, възражението за непредставяне на доказателства за извършването им от ищцата, е преклудирано. Водим от горното, състав на Второ търговско отделение на ВКС