Определение № 4990 от 19.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 945/2026 г.

Производство по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба от 27.08.2026 год. на ответника по жалбата Окръжен съд – Велико Търново, чрез адв. В. К. /надлежно упълномощена/, в която се съдържа искане за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 4085 от 31.07.2026 год. в частта му за разноските. Поддържа се, че със същото не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на ищцата В. В. Ч., но съдът е пропуснал да се произнесе по отговорността за разноските, въпреки че искането за присъждане на разноски е направено с молба от 18.03.2026 год., към която са приложени договор за правна защита и съдействие и документ, удостоверяващ заплащането на адвокатско възнаграждение. Касаторът В. В. Ч. не е подала писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като прецени данните по делото, намира следното: Искането е процесуално допустимо, тъй като е направено от надлежна страна и в рамките на законоустановения срок по чл. 248, ал. 1 ГПК. Представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на съдебния акт в тази му част /т. 8 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 год. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 год., ОСГТК/. Разгледано по същество, искането е основателно. С определение по настоящото дело № 4085 от 31.07.2026 год. не е допуснато касационно обжалване на решение № 328 от 10.12.2025 год., постановено по в. гр. дело № 679/2025 год. по описа на Окръжен съд – Габрово, в частта му, предмет на подадената от ищцата В. В. Ч. касационна жалба. Ответникът Окръжен съд – Велико Търново е подал отговор на касационната жалба, като с молба от 18.03.2026 год. е поискал присъждането на направените разноски и е представил договор за правна защита и съдействие, с който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 250 евро и нареждане от 13.03.2026 год., удостоверяващо заплащането му по банков път. При постановяване на определението от 31.07.2026 год. съставът на ВКС е пропуснал да се произнесе по искането за разноски. С оглед изхода от спора и доказаното извършване на разноските за адвокатско възнаграждение ответникът по касационната жалба има право да ги получи на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Доколкото в случая касаторът не е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, настоящият състав не дължи извършването на преценка дали заплатено от ответника по касационната жалба адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото. Действащият ГПК не предвижда правомощие на съда служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита. В този смисъл налице са предпоставките за допълване на определението по чл. 288 ГПК, като касаторът следва да бъде осъден да заплати на Окръжен съд – Велико Търново направените разноски за касационното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 250 евро. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,