Определение № 71 от 15.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 434/2019 г.

Производството е по реда на чл.83 ал.2 ГПК. Производството по делото е по реда на чл.47 и сл. ЗМТА. Образувано е по исковата молба на Д. Н. Г. и Т. К. Г. за прогласяване на основание чл.47 ал.2 ЗМТА вр.чл.19 ал.1 ЗМТА на арбитражно решение № 46/2011 год. по арбитражно дело № 46/2011 год. на арбитър ad hoc Б. Г.. За проверка на спора по чл.48 ал.2 ЗМТА съдът изиска арбитражното дело. От постъпилото писмо на арбитър Г. се установи, че то е унищожено, поради изтичането на 5-годишен срок за съхранение. Съдът изиска гр.д.№ 6378/15 год. на СГС, образувано по чл.51 ЗМТА и констатира, че в него не се съдържат данни досежно срока по чл.48 ЗМТА, различни от представените с исковата молба. Поради това, ще следва да се приеме, че доколкото липсват категорични данни за просрочие, ще следва де се приеме, че искът по чл.47 ЗМТА не е преклудиран. Към исковата молба е приложена молба по чл.83 ал.2 ГПК за освобождаване от държавна такса. Съдебният състав счита, че предпоставките на чл.83 ал.2 ГПК не са налице. Цената на иска е 12534.01 лв., а дължимата държавна такса – 501.36 лв. Ищците Д. Н. Г. и Т. К. Г. са здрави и трудоспособни. От представените удостоверения е видно, че месечното трудово възнаграждение на ищеца е 563 лв., а на ищцата – 1031 лв. Обстоятелството, че не притежават собствено жилище и обитават жилище при месечен наем 300 лв. само по себе си не е решаващо. Водим от горното, съдебният състав