Определение № 783 от 28.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1763/2011 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 17.05.2011 г. по гр.д. № 13116/2010, с което е обезсилено решението на Софийския районен съд от 19.05.2010 г. по гр.д. № 10806/2001, с което са отхвърлени предявените искове по чл. 97, ал. 4 ГПК отм. Недоволни от решението са касаторите В. Б. В. и Е. В. – Д., представлявани от адв. С. И. от САК, които го обжалват в срок, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за допустимостта на иск за установяване на престъпни обстоятелства, когато обстоятелствата са установени и не се оспорват, а се оспорва единствено престъпния им характер, който (въпрос) е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешава се противоречиво от съдилищата и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответниците по жалбата Ц. Б. М., В. П. М. и Р. М. М. не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че паричната оценка на предмета на делото пред възивния съд не е под 5.000 лева, намира, че решението подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че обстоятелството извършване от името на първата ответница на волеизявлението „Съгласен съм с оценката” и подписването му от втория ответник, без да е овластен за това и обстоятелството получаване от първата ответница на сумата 4.405 лева въз основа на горното изявление, са установени в производството по гр.д. № 1312/2006 на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, поради което няма правен интерес от установяването им в производство по иск по чл. 97, ал. 4 ГПК. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият правен въпрос обуславя решението по делото, но той не е решен в противоречие със задължителна практика на Върховния касационен съд (в посочените ППВС № 7/27.12.1965 и № 1/13.07.1953 са разрешени други въпроси) нито се разрешава противоречиво от съдилищата (в представените определения и решение на Върховния касационен съд са разрешени други въпроси). Повдигнатият правен въпрос няма значение и за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил по същество установената съдебна практика, че обстоятелствата, които се претендира да са престъпни нямат значение за отмяната влязло в сила решение, ако в него е прието, че те са установени и правните им последици са преценени и съобразени. Установяването единствено на съставомерността (престъпния характер) на установените обстоятелства е без значение за отмяната на влязлото в сила решение. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение