Определение № 129 от 14.03.2018 г. на ВКС по т. д. № 2830/2017 г.

Постъпила е частна жалба от И. Ц. Б. против определение №594/22.11.2017г. по настоящото дело, с което,в производство по чл.274 ал.3 ГПК e оставена без разглеждане частната касационна жалба на И. Ц. Б. в частта й ,с която се претендира отмяна на определение № 18378/11.07.2017 г. по ч.гр.д.№ 7880/2017 г. на Софийски градски съд, в частта му с която е потвърдено определение № 131706/29.05.2017 г. по гр.д.№ 13 490/ 2016 г. на Софийски районен съд, за връщане, като нередовна, насрещната искова молба на И. Б. против [фирма] ,за осъждане банката да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000 лева, к а к т о и не е допуснато касационно обжалване на определение № 18378/11.07.2017 г. в останалата му част. С уточнение от 12.02.2018 г. касаторът посочва обжалване на определение № 594/22.11.2017 г. на І т.о. на ВКС, в неговата цялост. Ч Частната жалба,в частта й с която се атакува определение №594/22.11.2017г. по ч.т.д. № 2830/ 2017 г. на І т.о. на ВКС,в частта му с която не е допуснато касационно обжалване по реда на чл.274 ал.3 ГПК, е недопустима. Както изрично е посочено и в атакуваното определение, същото – в тази му част - не е от подлежащите на обжалване, съгласно чл.274 ал.1 ГПК, определения. То има специфичен предмет, реализира принципа за факултативност на касационното обжалване и спрямо този специфичен предмет законодателят не е уредил изричен процесуален ред за защита, в отличие от необжалваемостта на определенията по същество, постановявани от Върховен касационен съд, при реализираща се, след допускане, втора фаза на касационното производство. С определението по чл.274 ал.3 ГПК не се осъществява инстанционен контрол по съществото на материалноправен или по процесуален спор, а се дава отговор на въпроса съществува ли основание за разглеждането му и в касационна инстанция / уредена от ГПК в сила от 01.03.2008 г. като факултативна /, обусловено от предпоставки, именно за наличието на които касационният съд се произнася в производството по допускане на касационното обжалване. В този смисъл, определението по чл.274 ал.3 ГПК, аналогично на определението по чл.288 ГПК, не е елемент от процеса на движение и разглеждане на делото според правилата на съответната инстанция / така в опр.№ 80 по ч.гр.д.№ 30/ 2012 г. на ІІ г.о. на ВКС, чиито мотиви настоящият състав напълно споделя / ,поради което и с постановяването му не се реализира преграждащо за това разглеждане действие. Предвид горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение