Определение № 125 от 24.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2359/2016 г.

Производството по настоящото дело е образувано по молба вх.№ 5461 от 25.05.2016 г. на А. О. Й. и М. А. Й. с искане за спиране на изпълнението на влязло в сила решение от 25.01.2012 г., постановено по гр.д.№ 18352/2006 г. на СРС, 37 състав в частите му, с които молителите са осъдени да предадат на Ц. Н. Л. владението на недвижим имот, находящ се в [населено място] и да й заплатят разноски, както и да предадат на Т. И. П. и К. С. П. владението на недвижим имот, също находящ се в [населено място] и да им заплатят разноски. Исканото спиране е постановено с Определение № 123 от 06.06.2016 г. С молба вх.№ 6811 от 16.06.2017 г. Т. И. П. и К. С. П. са поискали така допуснатото обезпечение на молбата за отмяна на влязлото в сила решение от 25.01.2012 г., постановено по гр.д.№ 18352/2006 г. на СРС, 37 състав да бъде отменено, тъй като е отпаднала нуждата от постановяването му предвид Решение № 221 от 24.11.2016 г. по гр.д.№ 3416/2016 г. по описа на ВКС, І г.о. Преписи от молбата с вх.№ 6811 от 16.06.2017 г. са връчени на А. О. Й. и М. А. Й., които не са заявили възражения в предоставения им 1-седмичен срок. Съдът извърши служебно проверка и констатира, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение от 25.01.2012 г. по гр.д.№ 18352/2006 г. на СРС, 37 състав е разгледана и оставена без уважение с Решение № 221 от 24.11.2016 г. по гр.д.№ 3416/2016 г. по описа на ВКС, І г.о. С оглед това съдът намира, че постановеното с Определение № 123 от 06.06.2016 г. по настоящото дело спиране на изпълнението е преустановило своето действие, тъй като изпълняемото право е окончателно стабилизирано. Това налага посоченото определение да бъде отменено поради наличие на хипотеза, аналогична на уредената с чл. 402, ал. 2 във връзка с ал. 1 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение