Определение № 4840 от 12.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3993/2026 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Е. А. А., Л. П. А. и Р. А. А. против определение № 3893 от 16.07.2026 г., постановено по ч. гр.д.№ 2934/2026 г. на Върховен касационен съд, І гр.о., с което е върната като недопустима, подадената от тях частна жалба вх. № 14650 от 08.07.2026 г. /находяща се на листове № 53-58 по ч. гр. д. № 1096/2026 г. на ВКС/, конкретизирана с искане вх. № 11145/28.05.2026 г. и частна жалба № 11146 от 28.05.2026 г. срещу определение № 1784 от 03.04.2026 г. по ч. гр. д. № 1096/2026 г. на ВКС, ІІ-ро г. о. В частната жалба се изразява оплаквания за неправилност на определение, с което е допуснато касационно обжалване. Излагат се доводи за недопустимост на предявения иск. Жалбоподателите искат да се извърши контрол на всички предходни актове по спора. Отвтницата Я. Г. П., Д. Я. П. и Т. Н. И. оспорват частната жалба молят да се потвърди обжалваното определение, защото с него е върната недопустима частна жалба, подадена против не подлежащо на обжалване определене. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба, е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против определение, което подлежи на обжалване, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 2, във вр. с ал.1 т. 1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна С обжалваното определение е върната частна жалба против определение № 1784 от 03.04.2026 г. по ч. гр. д. № 1096/2026 г. на ВКС, ІІ-ро г. о. С това определение е допуснато касационно обжалване на въззивно определение № 870 от 20.11.2025 г. по в. ч. гр. д. № 727/2025 г. на ОС-Перник и същото е отменено, както и потвърденото с него преграждащо определение № 2066 от 26.06.2025 г. по гр. д. № 2672/2024 г. на РС-Перник, и делото е върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск. ВКС се е мотивирал с това че върнатата частна жалба е процесуално недопустима, защото определенията на тричленни състави на ВКС, съгл. чл.274, ал.2, изр. 2 ГПК подлежат на обжалване само в хипотезите на чл. 274, ал.1 ГПК - когато са преграждащи или в случаите, изрично посочени в закона. Определенията на ВКС, постановени в производство по чл.274, ал.3 ГПК, независимо дали се допуска или не се допуска касационно обжалване на въззивно определение, не попадат в приложното поле на чл.274, ал.1 ГПК и затова не подлежат на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС. Определенията на ВКС, постановени в производство по чл.288 ГПК, с които се допуска или не се допуска касационно обжалване на въззивно решение също не подлежат на обжалване. Тези две групи определения са окончателни, но не са преграждащи производството. Подадените частни жалби срещу такива определения на ВКС са недопустими и подлежат на връщане поради изчерпване на реда за инстанционен контрол. Изложените мотиви са в съответствие с процесуалните правила и са правилни. Съгласно чл. 274, ал.2, изр.2 ГПК, само определенията по чл. 274, ал.1 подлежат на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, каквито не са определенията по чл. 274, ал.3 ГПК, които се постановяват по частни касационни жалби, т.е. в частно касационно производство. С постановяване на определенията по чл. 274, ал.3 ГПК обжалваното определение влиза в сила, ако не бъде допуснато касационно обжалване, а ако е допуснато касационно обжалване и е отменено с него обжалваното въззивно определение, ВКС действа като последна трета инстанция, поради което тези определения не са преграждащи по смисъла на чл. 274, ал.1, т. 1 ГПК. С тях съдът не прегражда развитието на производството, а производството приключва поради изчерпване на институционалния контрол. В настоящия случай, с определението, против което е подадена върната частна жалба е отменено прекратително определение и делото е върнато за продължаване на съдопроизводсвените действия. Такива определения също не са преграждащи. Когато частната жалба е подадена против неподлежащ на обжалване съдебен акт тя е недопустима и подлежи на връщане. Изводът на тричленния състав на ВКС, чието определение се обжалва е правилен и постановеното от него определение следва да се потвърди. Изложените доводи относно това дали е налице сила на пресъдено нещо, формирана с предходно решение е въпрос, който не може да бъде преразглеждан в производство по недопустима частна жалба при изчерпан инстанционен контрол. За допустимостта на иска съдът следи и при постановяване на решение по него във всяка инстанция и при обжалването им. Подадената частна жалба е поредна такава. Съгласно чл.3 ГПК, участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Създаването на верига от частни жалби, които забавят процеса, се приема в практиката на ВКС за злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 ГПК и е основание за ангажиране на имуществена отговорност при причиняване на вреди. /Определение № 222 от 21.03.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1076/2014 г., III г. о. и цитираните в него и Определение № 3922 от 17.07.2026 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2581/2026 г., II г. о./ По изложените по-горе съображения, частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение, като съобразено със закона, следва да се потвърди. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение