Определение № 4541 от 10.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2874/2024 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 279 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. Б. М., Д. К. М. и Б. М. М. чрез общия им пълномощник адв. М. против разпореждане № 779/27.02.2024 г. по в. гр. д. № 635/2023 г. на Апелативен съд – София. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане с искане да бъде отменено. Ответниците по жалба „Варненска строителна компания“ ООД и А. Б. Р. не вземат становище по нея. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като съобрази данните по делото намира следното: Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С атакуваното разпореждане съдията от апелативния съд е върнал частната жалба на настоящите жалбоподатели срещу разпореждането от 04.10.2023 г. на съдията – докладчик, с което пък е върната подадената от тях касационна жалба срещу постановеното по делото (гр. д. № 635/2023 г. на АС – София) въззивно решение. За да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че въпреки дадените указания до частните жалбоподатели, те не са внесли в указания срок дължимата за производството по подадената от тях частна жалба държавна такса от 15 лв., а са били предупредени за санкционните последици при неизпълнението. Посочено е, че указанията на съда са надлежно съобщени на жалбоподателите на 15.02.2024 г. чрез процесуалния им представител, но нито в определения за това срок – до 22.02.2024 г., нито и към момента на постановяване на разпореждането, същите са изпълнени. Предвид изложеното е формиран извод, че са налице предпоставките за връщане на жалбата. Обжалваното разпореждането е правилно. Върнатата с обжалваното разпореждане частна жалба е била нередовна – поради неприложен документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса от 15 лв. и въпреки указанията на администриращия я съд до жалбоподателите да я внесат в определения едноседмичен срок, сезирането е останало нередовно. Указанията до страната са били надлежно съобщени на пълномощник и не са изпълнени при предупреждение за последиците от това процесуално бездействие. Ето защо, в случая са били налице предпоставките на процесуалния закон за връщане на частната жалба. Като е сторил точно това съдията от апелативния съд е постановил процесуално законосъобразен съдебен акт, който ще следва да бъде потвърден. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. o.,