Определение № 1475 от 10.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11398/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Сдружение „Амнести Интернешънъл България“, чрез процесуален представител, против определение № 33695/15.10.2025 г., постановено по адм. д. № 10369/2025 г. по описа на Административен съд - София-град. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, поради и което е поискана отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответната страна - кметът на Столична община, изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, трето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно, и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Първоинстанционното производство е образувано по жалба на Сдружение „Амнести Интернешънъл България“, подадена против Заповед № СОА 25 - РД09-3988/30.09.2025 г. на кмета на Столична община, с която е разрешено провеждането на заявения от сдружението митинг за солидарност с Палестина, на 30.09.2025г. от 17ч до 19.30 ч, като е променено мястото на провеждане – на пл. „Възраждане“, вместо на заявеното място – паркинга на зала „Арена 8888“ в гр. София. По отношение на останалата част от посоченото в акта, съдържанието на отправеното искане е възпроизведено в заповедта, без други промени. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата против посочената заповед и производството по делото е прекратено. Първоинстанционният съд е приел, че се оспорва заповед, с която кметът на Столична община на основание чл. 12, ал. 1 от Закона за събранията, митингите и манифестациите е променил само мястото на провеждане на мероприятието и то след поискано становище от СДВР и ДАНС. Поради това, административният съд е приел, че оспореният акт не попада в предвидените в чл. 12, ал. 2 от същия закон актове, подлежащи на съдебно оспорване по реда на чл. 12, ал. 4 от закона. Съдът е посочил, че в акта не се съдържа забрана за провеждане на мероприятието, поради което заповедта не подлежи на обжалване, поради липса на засягане на права. Обжалваното определение е валидно, допустимо, но частично неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗСММ кметът на общината следва да бъде уведомен за свиканото събрание или митинг на открито от организатора му, като мястото и времето на провеждане са елемент от въведения уведомителен режим. Кметът на общината може да предложи промяната им, като специалният закон не съдържа уредба за необходимостта от издаване на нарочен акт за това, тъй като единствената компетентност на кмета е да забрани или прекрати провеждането на исканите събития само при изрично посочените в закона случаи - чл. 12 ЗСММ. С обжалваното писмо на кмета на Столична община е наредено преместване мястото на провеждане на митинга. Налице е волеизявление на административен орган, което пряко засяга права и интереси на организаторите и участниците в митинга и в този смисъл представлява индивидуален административен акт. Същото е имало възпиращ и разубеждаващ ефект и мероприятието не е проведено. В тази хипотеза оспорващият има правен интерес да бъде установена незаконосъобразността на оспореното волеизявление. Относително константната практика до този момент е, че само отказите по чл.12, ал.2 ЗМСМ подлежат на обжалване, а не и индивидуални административни актове, с които кметът на общината променя времето, мястото, пътя или други аспекти на съответното събитие - ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 5397 ОТ 22.05.2025 Г. ПО АДМ. Д. № 4655/2025 Г., ІІІ ОТД. НА ВАС, ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 5719 ОТ 10.05.2024 Г. ПО АДМ. Д. № 4051/2024 Г., ІІІ ОТД. НА ВАС, ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 5525 ОТ 08.05.2024 Г. ПО АДМ. Д. № 3901/2024 Г., ІІІ ОТД. НА ВАС. В обратен смисъл е ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2913 ОТ 25.02.2020 Г. ПО АДМ. Д. № 1489/2020 Г., ІІІ ОТД. НА ВАС, което касае забрана за използване на озвучителна техника по време на мероприятие по чл.12 ЗМСМ. Въпросът за промяна на вида на мероприятието е разгледан по същество в РЕШЕНИЕ № 16490 ОТ 04.12.2019 Г. ПО АДМ. Д. № 2161/2019 Г., ІІІ ОТД. НА ВАС. Има и практика за недопустимост на обжалване на заповедите, с които се предлага промяна в някои от елементите на мероприятието - ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 615 ОТ 25.01.2022 Г. ПО АДМ. Д. № 10590/2021 Г., ІІІ ОТД. НА ВАС и др. Свободата на събранията и сдружаването е прогласена в чл.11 от Европейската конвенция за правата на човека. Конвенцията допуска ограничения на тези права само по съображения, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната или обществената сигурност, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Променяйки условията за провеждане на митинга, съответният компетентен орган налага ограничение на свободата на събранията, включително когато променя заявеното място на митинга. Проверката дали това ограничаване е в рамките на допустимото следва да бъде извършена от съда и това може да се случи само ако бъде допуснато разглеждането на оспорването по същество. Правото на достъп до съд и ефективни правни средства за защита на правата и свободите, предвидени в Конвенцията, е изрично прогласено от чл.6 и чл.13 от същата. Оставянето на оспорването без разглеждане в този случай лишава лицата с правен интерес от дължимата от съда проверка по същество за допустимостта на намесата на държавата в защитена от Конвенцията свобода, което само по себе си представлява нарушение на тази Конвенция. Еврепойският съд по правата на човека има последователна съдебна практика, че държавата, когато променя мястото на мероприятието е длъжна да предложи адекватна алтернатива, ако първоначалното място е недостъпно поради основателни причини – например безопасност. Предложеното ново място трябва да позволява на протестиращите да бъдат в обсега на зрение и слух на своята целева аудитория. Съдът постановява, че организаторите трябва да разполагат с правно средство за защита, което при това позволява на съда да разгледа спора преди датата на планираното събитие. ЕСПЧ изрично посочва, че националните съдилища трябва да изследват дали наложените ограничения – промяна на място или час са пропорционални и необходими в едно демократично общество. Промяната трябва да е мотивирана и да не обезсмисля целта на събранието. Правото на избор на време и място е неразделна част от правото на мирно събрание. Следователно всяко административно решение, което налага промяна на тези параметри, представлява намеса, която изисква съдебен преглед по същество. Самото наличие на противоречие в съдебната практика на Върховния административен съд в случая повдига въпроси по приложението на чл.13 от Конвенцията. В разглеждания смисъл са решенията на ЕСПЧ по делата Лашманкин идр. срещу Русия - жалба 57818/09, Sayar срещу Турция - жалба 19478/21 SÁSKA срещу Унгария, жалба № 58050/ 08, Nurretin Aldemir и др. срещу Турция 32124/02 и др. Предвид горното, определението е неправилно в частта, с която е оставено без разглеждане оспорването на волеизявлението на административния орган за промяна на мястото на провеждане на митинга. В тази част определението следва да бъде съответно отменено, а делото - върнато за продължаване на съдопроизводствените действия По изложените съображения, Върховният административен съд, трето отделение,