Определение № 1080 от 15.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 181/2012 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 21.11.2011 г. по гр.д. № 3520/2011, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 17.11.2010 г. по гр.д. № 28106/2010, с което са уважени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната длъжност и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Недоволен от решението е касаторът А. „П. и.”, София, представляван от юрк. М. Г., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос различават ли се съществено според длъжностните характеристики длъжностите „началник отдел” и „главен инспектор” в друг отдел с оглед възможността да бъде уговорен валидно срок за изпитване при преназначение, който има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответницата по жалбата А. Т. Г., представлявана от адв. М. П. от САК я оспорва, като счита, че повдигнатия правен въпрос няма претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил, че преназначението е на по-ниско йерархично ниво в същия отдел. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че решението подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника като началник отдел „Предварителен контрол” в дирекция „Оперативен контрол и управление на риска” по безсрочен трудов договор, като трудовата й функция е била да осъществява предварителен контрол на документите и действията в процеса на възлагане на обществени поръчки и е преназначена със срок за изпитване като главен инспектор в сектор „Предварителен контрол” на отдел „Предварителен контрол и финансов контрол” в дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” със същата трудова функция. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият процесуалноправен въпрос обуславя решението по делото, но той няма претендираното значение тай като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че работодателят може да докаже трудовата функция на работника като част от съдържанието на трудовия договор чрез изготвените и връчени на работника длъжностни характеристики, но ако такива не са изготвени, не са връчени на работника или не са представени по делото, съдържанието на трудовия договор се установява с оглед на всички обстоятелства по делото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение