Определение № 135 от 20.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 2261/2019 г.

Производството е по реда на чл. 248,ал.1 ГПК, образувано по подадена от адв. Л. Ч., в качеството на процесуален представител на „Дан – 92“ ЕООД, [населено място], молба вх. на ВКС № 3750/22.05.2020 г., с която е поискано да бъдат присъдени направените от страната разноски в размер на 1300 лв., представляващи адвокатско възнаграждение пред ВКС за подадения отговор на касационната жалба на насрещната страна. Ответникът по молбата – „Фамозо Лайн“ ЕООД, [населено място], изразява становище за неоснователност на предявената претенция за разноски поради нейната прекомерност. За да се произнесе по молбата, ВКС, Търговска колегия,състав на първо отделение, взе предвид изложеното в нея и след проверка на данните по делото, приема следното: Производството по т.д. № 2261/2019 г. на ВКС е образувано по подадена касационна жалба от „Фамозо Лайн“ ЕООД, [населено място], против решение № 82 от 31.05.2019 г. по гр. дело № 177/2019 г. на Сливенски окръжен съд. С постановеното от състава на ВКС определение № 326 от 18.05.2020 г. по настоящото дело, въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. В определението не е налице произнасяне по обективираното в отговора на касационната жалба, подаден от адв. Д. Д., искане за присъждане в полза на „Дан – 92“ ЕООД, [населено място], направените от страната разноски за касационното производство. Молбата е основателна. Касаторът „Фамозо Лайн“ ЕООД, [населено място], е предявил срещу „Дан – 92“ ЕООД, [населено място], осъдителен иск с правно основание чл. 403 ГПК за осъждане на последното дружество да заплати на ищеца обезщетение за причинените вследствие на допуснато обезпечение вреди в размер на 24456,88 лв. Налице са всички предпоставки по чл. 78, ал. 1 ГПК – касационното производство е образувано по касационна жалба на „Фамозо Лайн“ ЕООД, [населено място], представен е отговор на касационната жалба от ответника – „Дан – 92“ ЕООД, [населено място], в който се съдържа своевременно искане за присъждане на понесените от страната разноски за касационното производство, представен е договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено, че възнаграждението за процесуално представителство пред ВКС е в размер от 1300 лв. и е заплатено по банков път. Плащането се установява със заверено копие от преводно нареждане, изхождащо от дружеството молител, с което сума в размер на 1300 лв. е преведена по сметка на адвокатско дружество „Д. и Д.“. Като основание за плащане е посочено „Ф-ра 111/19.09.2019 г. обж. решен. по в.гр.д. 177/2019 на Сливенски ОС“. Фактура с посочения номер и дата е приложена към отговора на касационната жалба. Следователно, налице са предпоставките за присъждане на адвокатското възнаграждението. Насрещната страна е релевирала възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Намаляването на адвокатското възнаграждение като прекомерно е обусловено от предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК. Нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК фиксира долна граница на допустимото намаляване на адвокатското възнаграждение от съда в случай на неговата прекомерност, съобразно нормите на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая размерът на претендирания адвокатски хонорар надвишава с 36,30 лв. определения минимум за изготвяне на отговор на касационна жалба, преценим съобразно чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Или възражението за прекомерност се явява неоснователно. С оглед изложеното, в полза на „Дан – 92“ ЕООД, [населено място], следва да бъде присъдено като платимо на основание чл. 78, ал. 1 ГПК от „Фамозо Лайн“ ЕООД, [населено място], възнаграждение за изготвяне на отговор на касационна жалба в размер на 1300.00 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение