Определение № 8783 от 28.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8172/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2, вр. чл. 60, ал. 10 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Подадена е частна жалба от Б. В. Н. от гр. Търговище срещу Определение № 1174 от 08.06.2026г., поставено по адм. дело № 228/2026 г. по описа на Административен съд – Търговище, с което е оставено без разглеждане искането му за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № РД-З-596/15.05.2026г. на кмета на Община Търговище. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението и се иска неговата отмяна.Частният жалбоподател счита за незаконосъобразен извода на съда за липса на правен интерес от обжалването. Иска отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по същество. Ответникът – кметът на Община Търговище, не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Административен съд – Търговище е сезиран с жалба от Б. В. Н. против Заповед № РД-З-596/15.05.2026г. на кмета на Община Търговище, издадена на основание чл. 194, ал. 1 от ЗУТ. Съдът е установил, че жалбоподателят е собственик на недвижим имот с идентификатор 73626.510.82, като с оспорваната заповед му е наредено да осигури свободен достъп през собствения си недвижим имот на правоспособно лице по Закона за кадастъра и имотния регистър с цел проверка на границата между имотите. Определена е дата за достъп- 21.05.2026 г., като е посочено, че съгласно чл. 217, ал. 1, т. 8 от ЗУТ оспорването на заповедта не спира нейното изпълнение. С писмо изх. № РД-02-3820-1/15.05.2026г., жалбоподателят е уведомен за издадената заповед и за определеното време за изпълнение – 11:00 часа на 21.05.2026г. Писмото, ведно с препис от заповедта, е връчено на жалбоподателя чрез неговата майка на 19.05.2026г. Подадената от Н. жалба срещу заповедта, съдържаща и искане за спиране на предварителното изпълнение, е депозирана директно в Административен съд – Търговище на 21.05.2026 г. в 13:48 часа. По изискана от първоинстанционния съд информация, с писмо вх. № 1868/08.06.2026 г., Община Търговище е уведомила съда, че Заповед № РД-З-596/15.05.2026 г. е приведена в изпълнение на 21.05.2026г. Същото обстоятелство се потвърждава и от самия жалбоподател в молба вх. № 1738/29.05.2026 г. При така установените факти първоинстанционният съд е приел, че към момента на сезирането му с искането за спиране на изпълнението на административния акт, последният вече е бил изпълнен. Поради това е прието, че искането за спиране на предварителното изпълнение е лишено от предмет, а за искателя липсва правен интерес от спиране на изпълнението на вече изпълнен административен акт. По тези съображения съдът е оставил без разглеждане като недопустимо направеното искане за спиране предварителното изпълнение на Заповед № РД-З-596/15.05.2026г. на кмета на Община Търговище и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. Предварителното изпълнение на оспорената заповед, издадена на основание чл. 194 ЗУТ, се допуска по силата на закона съгласно чл. 217, ал. 1, т. 8 във вр. ал. 2 ЗУТ, като обжалването не спира изпълнението, освен ако съдът разпореди друго. Условията за спиране на принудителното изпълнение се съдържат в общите норми на чл. 166, ал. 2 и ал. 4 АПК. Според разпоредбата на чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК предвижда, че при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на искането за спиране на предварителното изпълнение. Производството по чл. 166, ал. 4 от АПК има за цел временно да преустанови изпълнението на административния акт до приключване на съдебното производство по неговото оспорване. Поради това, когато към момента на сезиране на съда с искането административният акт вече е изпълнен, липсва предмет на исканата съдебна защита. По делото е безспорно установено, че оспорената заповед е приведена в изпълнение на 21.05.2026 г., преди депозирането в 13:48 часа на същата дата на жалбата и на съдържащото се в нея искане за спиране. Това обстоятелство се установява от писмо вх. № 1868/08.06.2026 г. на Община Търговище, както и се потвърждава от самия жалбоподател в подадената от него молба вх. № 1738/29.05.2026 г. Следователно, към момента на сезиране на съда не е съществувало предстоящо или продължаващо изпълнение, което да бъде спряно по съдебен ред. При това положение искането за спиране е лишено от предмет, а за жалбоподателя липсва правен интерес от неговото разглеждане. Производството по чл. 166 АПК не е средство за отмяна или заличаване на последиците от вече осъществено изпълнение, а има за предмет единствено временното преустановяване на изпълнението на административния акт. Ето защо, след като изпълнението е приключило преди отправяне на искането до съда, същото е процесуално недопустимо и правилно е оставено без разглеждане. По изложените мотиви, касационната инстанция намира, че обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, в настоящия си състав