Определение № 54 от 19.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5161/2014 г.

Производството е образувано по касационна жалба на Н. А. Г. и Х. Л. Г., А., срещу въззивно решение №835/07.05.2014г. по гр. дело №1891/2012г. на Пловдивския окръжен съд. С определение №19/12.01.2015г. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №835/07.05.2014г. по гр. дело №1891/2012г. на Пловдивския окръжен съд. Ответниците по касация Н. А. Г. и Х. Л. Г. са осъдени да заплатят на И. Л. Г. разноски в размер на 700 лева. На 23.01.2015г. е постъпила молба от Н. Г. и Х. Г. с искане да бъде изменено цитираното определение в частта за разноските като се намали поради прекомерност заплатеното от ответника по касация и присъдено адвокатско възнаграждение от 700 лева. Ответникът по молбата И. Л. Г. я оспорва като неоснователна. Молбата е подадена в срока по чл. 248,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна. Възражението по чл.78,ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ответниците по касация адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева е основателно до размера от 500 лева. Изводът се налага след като се съобрази фазата на производството – по чл.288 ГПК, разпоредбите на чл.7,ал.2 и чл.9, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и цената на иска – 5892,20 лева. При това положение и с оглед чл.36 ЗА, възнаграждението следва да се намали до 500 лева. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.