Решение № 1895 от 18.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11183/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на И. А. Я., подадена чрез пълномощник – адвокат Б. Иванова против Решение № 6683/24.07.2025 г., постановено по административно дело № 1926/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № РД-09-1136/29.07.2024 г. на Кмета на Община Марица, разпореждаща премахване на незаконен строеж. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, както и постановено в противоречие със събраните доказателства, поради което се иска неговата отмяна и отмяна на оспорената заповед. Ответната страна - Кмета на Община Марица посредством писмен отговор, изготвен от юрисконсулт В. Колева оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба срещу заповед, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е разпоредено премахването на незаконен строеж „Селскостопанска сграда с [идентификатор]“, находящ се в [ПИ] по КК на [населено място], Община Марица, съставляващ УПИ ХІІІ-159, кв.10 по плана на [населено място], Община Марица, разположен в източната част на УПИ ХІІІ-159, кв.10 по плана на [населено място], на регулационната граница с [ПИ], с извършител И. А. Я.. За да отхвърли подадената жалба, решаващият съд е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в установената от закона форма, без допуснати нарушения в административното производство и при спазване на материалния закон. Установено е, че изградената постройка представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ от пета категория, за който липсват строителни книжа. Съдебното решение е правилно. Съдът е събрал и обсъдил всички относими доказателства за правилното решаване на спора. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Крайният извод за законосъобразност на заповедта е подробно мотивиран. Настоящата инстанция споделя заключението на първоинстанционния съд, че заповедта е издадена, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В aдминистративното производство е съставен констативен акт № 10/03.07.2024 г., в който е описан подробно изграденият строеж, с окомерна скица с посочени размери и местоположение на строежа. Съдът правилно е приложил материалния закон. Констатираният от служителите на администрацията незаконен строеж представлява масивна селскостопанска сграда на един етаж, покривът е с дървена покривна конструкция, покрита с керемиди, с размери 19 м./4 м., с височина около 4 м. Видно от заключението на вещото лице, изготвило заключение по приетата и неоспорена експертиза е, че сградата е с полумасивна конструкция, носещите стени частично са от тухла, частично от кирпич и са с различни дебелини, покривът е двускатен, дървен, с керемиди, с частично изпълнен окачен таван, състои се от 4 броя помещения - две складови, една стая за живеене и бокс със санитарен възел до нея. Боксът и санитарният възел са с външни тухлени стени и стоманобетонова покривна плоча. Към сградата има изпълнено електро и водозахранване, както и клон към дворната канализация. Съгласно изложените параметри, констатираната постройка законосъобразно е определена като строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, от пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ. Строежът не попада сред изключенията по чл. 151, ал. 1 ЗУТ и за неговото изграждане е необходимо издаване на разрешение за строеж, каквото липсва, поради което строежът се явява незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Установено е, че строежът е изпълнен без одобрени инвестиционни проекти и без издадено разрешение за строеж, както и че същият попада частично и в съдения урегулиран поземлен имот, което обосновава извод за несъответствие с предвижданията на действащия градоустройствен план. Правилно съдът е приел, че строежът не е търпим по смисъла на § 16 ПР ЗУТ и § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ, поради което подлежи на премахване. От страна на оспорващия не са ангажирани доказателства за установяване на конкретния период, през който е реализиран строежа, както и наличието на останалите предпоставки, които са подлежали на доказване, за да бъде установена търпимостта. Въпреки указанията и предоставената от съда възможност за това, не е проявена процесуална активност от негова страна за събиране на доказателства, относими към установяване търпимостта на строежа, въпреки, че тежестта на доказване на това обстоятелство лежи върху него. Сградата е била заснета в кадастралната карта към 2007 г., но липсват данни тя да е съществувала в технически и градоустройствени параметри преди 7 април 1987 г., за да се ползва от защитата на §16, ал. 1 ПР ЗУТ. Същевременно не е доказано строежът да е бил деклариран пред одобряващите органи в преклузивните срокове до 1998 г. или 2001 г., което прави неприложими разпоредбите на ал. 2 и ал. 3 от същия параграф. Освен това, за да бъде един строеж търпим, той трябва да е бил допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му, или по сега действащите разпоредби. В настоящия случай разположението на сградата върху два урегулирани поземлени имоти изключва допустимост по който и да е ПУП, тъй като нарушава изискването за застрояване в собствен имот. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за пороци във формата на заповедта. Действително, сградата е описана като селскостопанска, а вещото лице я определя като такава със смесено предназначение, но това разминаване не е съществено, тъй като същата е идентифицирана чрез своя уникален кадастрален идентификатор и няма съмнение относно предмета на разпореденото премахване. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материалноправни норми. Не се установиха и допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила, съдът е съобразил всички доказателства, анализирал ги е правилно и е постановил мотивиран съдебен акт, съобразен с изискванията на чл. 172а АПК. Решението е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на Община Марица юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 евро, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,