Определение № 565 от 29.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 2773/2013 г.

Производството е по реда на чл.282,ал.2 ГПК. Постъпила е молба от [фирма], [населено място] с искане за спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно Решение № 1527/13.07.2013г. по т.д.№ 55/2013г. по описа на Софийски апелативен съд, 3 състав. Молителят е имал качеството на въззиваема страна пред САС. С решението този съд е отменил решението на първоинстанционния съд и е постановил друго, с което дружеството е осъдено да заплати на ищеца [фирма] сумата 932 253.84лв. на основание чл.55,ал.1, предл.2 във вр. с чл.57,ал.2 ЗЗД, стойност на 3 699.42 т. хлебна пшеница, ведно със законната лихва от 27.01.2011г. до окончателното плащане. Удостоверено е депозирането на касационна жалба и внасянето на държавната такса по нея. Представени са доказателства за внесено по специалната сметка на ВКС обезпечение в размер на 1 171 832.72лв., представляваща сбор от главницата 923 253.84лв. и натрупаната лихва до 23.07.2013г. и е удостоверено постъпването на сумата по сметката на ВКС. Налице изискванията на чл.282,ал.2 ГПК и молбата за спиране на изпълнението на невлязлото в сила решение следва да бъде уважена. Неоснователни са исканията, инкорпорирани в молбата по чл.282,ал.2 ГПК за вдигане на наложените по изпълнителното дело запори в банки- в настоящото производство компетентността на ВКС се изчерпва с правомощието да се произнесе по искането за спиране изпълнението на решението, но не и да упражнява контрол по отношение на предприетите в изпълнителното производство изпълнителни действия. К. съд не е и компетентният който да се произнесе и по искането за замяна на допуснатото обезпечение. Мотивиран от горното, ВКС, ТК, състав на І т.о.