Определение № 1232 от 29.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 2456/2025 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на „Л. България“ООД, с която е поискано съдът да допълни определение №572/25.02.2026г., като присъди на дружеството направените разноски за частното касационно производство. В дадения ѝ срок насрещната страна „ЗАД Армеец“АД не се е възползвала от възможността да представи становище по молбата. Настоящият състав на ВКС Второ търговско отделение намира молбата, подадена по реда на чл.248 ГПК, за неоснователна. Видно от данните по делото, частното касационно производство пред ВКС е било образувано по частна касационна жалба, подадена от „ЗАД Армеец“АД срещу решение № 513 от 20.10.2025 г. по в.т.д. № 596/2025 г. на Софийски апелативен съд, в частта,с характер на определение по чл.274 ал.2 ГПК, с която след отмяната на определение № 2097/21.05.2025 г. по т.д. № 1085/2023 г. на Софийски градски съд е изменено първоинстанционното решение в частта за разноските, като са увеличени присъдените в полза на „Л.- България“ ООД разноски за първоинстанционното производство от 9 830 лв. на 21 310 лв. Срещу частната касационна жалба е бил подаден отговор от ответника по нея „Л. България“ООД, чрез упълномощения ѝ представител адв.А. Б., с който е оспорена допустимостта и основателността й, като е поискано на страната да бъдат присъдени направените в това производство разноски. С определение №572/25.02.2026г. настоящият състав на ВКС не е допуснал въззивния акт до касационно обжалване. Последователно в практиката си ВКС приема, че разпоредбата на чл.81 от ГПК е неприложима в производството по чл.248 ГПК, тъй като определението, което се постановява по посочения ред няма самостоятелен характер и не представлява акт по смисъла на чл.81 от ГПК, тъй като с него не се решава материалноправен или процесуалноправен въпрос по гражданско дело или свързано с него частно производство. Производството по чл.248 ал.1 от ГПК не представлява образувано ново съдебно производство, с различен предмет от исковото производство, а има акцесорен спрямо него характер, тъй като предмет на същото са вече заявени и осъществени разноски, които са били или е следвало да бъдат предмет на присъждане по вече приключилото в съответната инстанция дело. То не слага край на съдебното производство, а с него само се изменя или допълва вече постановен съдебен акт в частта за разноските при направено от страната искане. Поради това изходът от производството по чл.248 от ГПК не обосновава отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно предизвикан правен спор. Разноски не се дължат както в производството по чл.248 от ГПК, така и в това по обжалване на постановен в такова производство акт. В този смисъл са определение №216/17.07.2017г. по гр.д. №3648/2016г. на ВКС III г.о., определение №97/25.03.2015г. по т.д. №987/2014г. на ВКС I т.о.,определение №683/21.12.2015г. по ч.гр.д.№5089/2015г. на ВКС III г.о., определение №29/13.01.2017г. по ч.т.д.№1797/2016г. на ВКС II т.о., определение №256/01.08.2017г. по гр.д. №1355/2017г. на ВКС IV г.о., определение №18/12.01.2017г. по ч.гр.д. №5183/2016г. на ВКС IV г.о., определение № 205/19.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4518/2018 г. на ВКС I г. о., определение №615/09.10.2019г. по ч.т.д.№2377/2017г. на ВКС II т.о., определение №486/14.11.2019г. по ч.гр.д.№4270/2019г. на ВКС IV г.о., определение №58/04.03.2020г. по т.д.№112/2020г. на ВКС I т.о., определение № 579/26.06.2020 г. по гр. д. № 1342/2020 г. на ВКС III г. о., определение №200/19.08.2022г. по ч.гр.д.№869/2022г. на ВКС I г.о. и др. Поради това молбата на „Л. България“ООД следва да бъде оставена без уважение. Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд, Второ търговско отделение