Определение № 922 от 26.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2132/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на ПП „Български социалистическа партия“, [населено място], подадена чрез адвокат А. С., срещу определение № 2520 от 30.10.2023 г. по гр.д. № 2123/2023 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е изменено въззивното решение № 1187 от 02.10.2023 г. по същото дело в частта му за разноските, като жалбоподателят е осъден да заплати на адвокат К. Г. допълнително 500 лв., адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, тъй като по делото не били представени доказателства, че е налице адвокатско възнаграждение по всеки един от обективно съединените искове. Счита, че общо уговореното възнаграждание следва да бъде намалено до предвидения в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждение минимум. Прави възражение за недействителност на представения договор за правна защита и съдействие, както и за липса на правен интерес при предявяване на молбата по чл. 248 ГПК от страната, доколкото в хипотезата на чл. 38 ЗА единствено процесуалния представител има интерес от подобно искане. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от И. Н. А., чрез адвокат К. Г., последният и в лично качество, с който подадената жалба се оспорва като неоснователна. Настоящият състав на Върховен касационен съд, след преценка на постъпилата жалба и като взе пред вид материалите по делото, намира следното: С въззивно решение № 1187 от 02.10.2023 г. по в.гр.д. № 2123/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив е потвърдено първоинстанционното решение, с което са уважени предявените от И. Н. А. срещу ПП „Български социалистическа партия“ искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Предвид изхода на спора съдът е присъдил на основание чл. 38, ал. 2 ЗА разноски на процесуалния представител на ищцата в размер на 1000 лв. В производството по реда на чл. 248 ГПК, развило се по молба на ищцата и процесуалния ѝ представител, е постановено обжалваното определение № 2520 от 30.10.2023 г., с което въззивното решение е изменено в частта за разноските. За да уважи молбата, съдът е приел, че действително претендираното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение съобразно представените списък на разноските и договор за правна защита и съдействие е в размер на 1500 лв. Констатирал е, че липсва направено възражение за прекомерност, поради което е приел, че искането следва да бъде уважено в цялост и е присъдил допълнително 500 лв. на адвоката на страната. Настоящият съдебен състав намира обжалваното определение за правилно. Видно от преписката по в.гр.д. № 1920/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив въззиваемата страна в производството своевременно е направила искане за присъждане на разноски с отговора на въззивната жалба, към който са приложени списък на разноските и договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено, че адвокатската защита и съдействие се оказват безплатно на основание чл. 38 ЗА и адвокатът е определил, че за нея претендира разноски в размер на 1500 лв. Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА в случаите на предоставена безплатна адвокатска помощ и съдействие, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА. Законът поставя ограничение единствено за минимума, който може да бъде присъден без да ограничава съда да присъди повече от него съобразно конкретните обстоятелства по делото. В тази връзка са неотносими и оплакванията във връзка с това как е уговорено възнаграждението в представения договор. Видно от молбата по чл. 248 ГПК искането за изменение на решението е направено от страната чрез процесуалния ѝ представител, както и от самият него в качеството му на адвокат и страна по договора за правна помощ, поради което не е подадена от лице без правен интерес, както твърди жалбоподателят. Поради гореизложеното обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от гореизложеното, като намира жалбата за неоснователна, Върховен касационен съд, състав на Трето отделение