Определение № 13745 от 18.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11853/2024 г.

Производството е по реда на чл.216а и чл.204, ал.1 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/, във връзка с чл. 229 и сл.от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Камарата на архитектите в България, подадена чрез упълномощен юрисконсулт Ушакова, против определение № 1256 от 21.11.2024 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка № КЗК-1014/2024 г. В частната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост. Частният жалбоподател претендира отмяна на обжалваното определение и за налагане на поисканата временна мярка - спиране на процедурата за възлагане на обществената поръчка. Заявява искане за присъждане на разноски. Ответникът заместник - кметът на община Пловдив, оспорва частната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Кехайова, която в писмен отговор пледира за оставяне в сила определението на КЗК, като правилно и законосъобразно. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба на Камарата на архитектите в България за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна и в срока, визиран в чл.216а, ал.1 ЗОП. Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното определение № 1256 от 21.11.2024 г. КЗК е оставила без уважение искането на Камарата на архитектите в България за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ за възлагане на обществена поръчка с предмет: "ИНЖЕНЕРИНГ (ПРОЕКТИРАНЕ, АВТОРСКИ НАДЗОР И СМР) ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА обект: "Изграждане на нова сграда на СУ "СВ. ПАТРИАРХ ЕВТИМИЙ" - гр. Пловдив, в УПИ IV-514. 2000, гр. Пловдив, ПИ № 56784.514.2000 по КККР на гр. Пловдив", по Програма Изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища 2024 – 2027, Модул 2 "Държавни и общински училища - изграждане на нови сгради, както и пристрояване, надстрояване и реконструкция на съществуващи", Дейност 1 - изграждане на нови сгради за училища, финансирана от МОН, открита с решение № F530422 от 03.06.2024 г. на възложителя. В процесното искане за налагане на претендираната временна мярка са изложени твърдения, свързани с превес на обществения интерес и възлагането на поръчката, касаеща изграждане на нова сграда за горепосоченото училище в град Пловдив, да бъде извършено след провеждането на законосъобразна процедура. Изложени са възражения, че с поставените от възложителя дискриминационни условия се създават предпоставки за ограничаване на конкуренцията и некачествен резултат от изпълнението на важни дейности, заложени в предмета на поръчката. Освен това жалбоподателят счита, че необходимостта от ефективното използване на публични средства е в изключителен обществен интерес и провеждането на законосъобразна процедура за възлагане на обществената поръчка ще гарантира нейното качествено и икономично изпълнение. Комисията е преценила, че искането за налагане на временна мярка по чл. 203, ал.1 ЗОП е неоснователно, поради което го е оставила без уважение. За да достигне до този резултат, КЗК е приела, че дружеството не е изложило конкретни обстоятелства, даващи основание за преценка, че интересите му ще бъдат увредени по необратим начин, който би могъл да бъде възпрепятстван чрез налагането на обезпечителната мярка. Органът по преразглеждането е обсъдил основния довод, обосноваващ искането на жалбоподателя за налагане на временната мярка, а именно - необходимостта от провеждане на законосъобразна процедура, като е посочил, че на този етап от производството преценката за изначално и съществено опорочаване на процедурата и незаконосъобразност на решението за откриването й, е недопустима. Освен това е счел, че този аргумент е общ и съответно приложим към изключително широк кръг обществени поръчки, поради което не може да послужи като основание за спиране на конкретната обжалвана процедура. При извършената преценка на възможните последици от налагането на временната мярка върху всички интереси, които биха могли да бъдат засегнати, КЗК е приела, че спирането на процедурата би оказало негативно въздействие, както върху възложителя, така и върху обществения интерес. Този извод Комисията мотивира със спецификите на предмета на обществената поръчка, свързан с изграждане на нова училищна сграда в град Пловдив. КЗК е отчела значимостта на изпълнението на проекта, който е насочен към подобряване на образователната инфраструктура в региона. Според Комисията отрицателните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес, превишават ползите от налагането на мярката. Комисията е счела, че интересите на жалбоподателя няма да бъдат нарушени, предвид на забраната за сключване на договор с определения изпълнител до влизане в сила на всички решения по процедурата, установена в чл.112, ал.8 от ЗОП. Съдът намира, че атакуваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, изискващи неговата отмяна. По силата на чл.203 ЗОП, жалбата срещу решение на възложителя с изключение на жалба срещу решението за определяне на изпълнител, не спира процедурата, освен когато е поискана такава временна мярка. Тази законодателна уредба води до извод, че по принцип общественият интерес изисква продължаване на процедурата и тя може да бъде спряна само по изключение - при мотивирано искане на жалбоподателя и съответствие с изискванията на чл.204, ал.2 ЗОП. Искането за налагане на временна мярка спиране на процедурата, заявено с жалбата срещу решението за откриване на процедурата, е обосновано от жалбоподателя с обстоятелството, че процедурата е открита при съществени закононарушения, които увреждат по необратим начин правата на членовете на КАБ - над 5000 правоспособни проектанти и потенциални участници. Противно на твърдението в частната жалба, в определението на КЗК са изложени подробни мотиви, отразяващи извършения от комисията анализ на оплакванията на жалбоподателя. Съдът намира, че при постановяване на обжалваното определение КЗК се е съобразила с изискванията на чл. 204, ал.2 ЗОП и е обсъдила възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес. Настоящият съдебен състав споделя изцяло формираните от КЗК изводи, че изложените от жалбоподателя обстоятелства не водят до извод за увреждане на интересите на неговите членове в степен, противопоставима на интересите на възложителя и обществото. В конкретната хипотеза е съобразен специфичният предмет на оспорената обществена поръчка, който включва инженеринг за изпълнение на обект- изграждане на нова училищна сграда в град Пловдив. Несъмнено интересът на възложителя изисква продължаване на процедурата, което е и в изключителен обществен интерес. С реализацията на проекта ще се подобрят условията за образование в целия регион и ще се даде възможност на учениците да учат в модерно училище, отговарящо на съвременните изисквания. Безспорно е, че училищната сграда има отражение върху всички аспекти на образователния процес- педагогически, социален, психологически и здравен. Ето защо създаването на подходяща среда чрез изграждането на нова сграда за училището ще позволи на учениците в нея да развият уменията си и да разгърнат изцяло заложбите си. Развитите в частната жалба възражения отново се отнасят до допуснати от възложителя нарушения в процедурата във връзка с поставянето на дискриминационни изисквания и представляват оплаквания по същество срещу обжалвания акт на възложителя и към настоящия момент и в това съдебно производство обсъждането им е недопустимо. С оглед на това съдът счита, че Комисията е достигнала до правилен извод, че са налице предпоставките по чл. 204, ал. 3 ЗОП и спирането на процедурата ще доведе до значително по-големи вреди от ползата от налагане на временната мярка. Обоснован е и изводът на КЗК, че неналагането на временната мярка не би могло да увреди интересите на членовете на КАБ, доколкото нормата на чл.112, ал.8 ЗОП регламентира забрана за сключване на договор с избрания изпълнител преди влизане в сила на всички решения по процедурата. По изложените съображения съдът намира, че обжалваното определение не страда от инвокираните с частната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора претенцията на частния жалбоподател за възлагане на разноски се оставя без уважение. Следва да се уважи направеното от ответника искане за присъждане на разноски, представляващо юрисконсултско възнаграждение. То следва да бъде определено на 100 лв., който размер съответства на фактическата и правна сложност на спора и на естеството на частното производство, което се провежда в закрито заседание, без пряко участие на спорещите страни. На основание на горното и на чл.216а, ал.1 ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение,