Решение № 1089 от 02.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10815/2025 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане с основание чл. 239, т. 1 и т.5 от АПК, подадено от В. В. Г., чрез адв. Ангелова, за отмяна на влязло в сила Решение №6884/01.08.2025г., постановено по адм. дело №2275/2024г. по описа на Административен съд - Бургас. Искателят поддържа, че след влизане в сила на решението, чиято отмяна претендира, е открито ново писмено доказателство, по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК – Договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот от 20.01.1997г. което при разглеждане на делото не е могло да му бъде известно, тъй като той не е бил страна по този договор, нито е представено от органа с административната преписка. Съгласно този договор собствения му недвижим имот 52279.18.23 в землището на [населено място], общ. Камено, м.Казашки рид, вид собственост – частна, вид територия – земеделска, категория 4, начин на трайно ползване – нива, площ 9 466 кв.м., стар № 018023, е част от разделения имот и е останал без излаз на път. Счита, че ако този договор е бил известен на административния орган и на съда, то по неговото заявление за учредяване на право за преминаване, с основание по чл.192, ал.2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, би следвало да се приложи специалната норма на чл.37 от Закона за опазване на селскостопанското имущество /ЗОСИ/ - „Когато селскостопанската земя се окаже без достъп вследствие на продажба, замяна, делба или тя е предоставена за лично ползуване, продавачът, заменителят, съделителят или предоставилият земята е длъжен да осигури достъп, без да има право на обезщетение за вредите.“. Съответно е следвало да му се учреди право на преминаване през съседния имот, също предмет на този договор за доброволна делба, без да се определя обезщетение. В съдебно заседание, чрез адв. Ангелова и адв. Христова, искателят заявява, че поддържа само искането за отмяна с основание по чл. 239, т. 1 от АПК, тъй като е налице ново писмено доказателство от съществено значение за делото, и не поддържа искането за отмяна с основание по чл. 239, т. 5 от АПК. Иска отмяна на влязлото в сила решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Бургас. Ответникът – М. Т. Н., чрез адв. Станчев, в писмено възражение, изразява становище за неоснователност на искането. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема искането за процесуално допустимо като подадено в срока по чл. 240, ал.1, т.1 от АПК. Разгледано по същество е неоснователно. С влязло в сила Решение №6884/01.08.2025г., постановено по адм. дело №2275/2024г. по описа на Административен съд - Бургас, по жалба на М. Т. Н., е изменено Решение на комисия по чл.210 от ЗУТ при Община Камено, обективирано в Протокол № 5 от 29.08.2024г., в частта относно определената пазарна оценка на еднократно обезщетение за учредяване на безсрочно право на преминаване през чужд имот, засягащо поземлен имот с идентификатор 52279.18.24 в землището на [населено място], общ. Камено, м.Казашки рид, вид собственост – частна, вид територия – земеделска, категория 4, начин на трайно ползване – нива, площ 9 466 кв.м., стар № 018024, с площ на правото на преминаване от 438кв.м., като съдът е увеличил размера на обезщетението от 1200лв. на 4583,72лв. Искателят в настоящото производство по отмяна на влязлото в сила съдебно решение - В. В. Г., е бил конституиран и е участвал в съдебно производството пред Административен съд – Бургас като заинтересована страна – собственик на имот, заявил искането до кмета на община Камено за учредяване на право на преминаване през имота на Н. с основание по чл.192, ал.2 от ЗУТ, във връзка с което, и на осн. чл.192, ал.6 от ЗУТ, е било постановено процесното пред административния съд Решение на комисия по чл.210 от ЗУТ при Община Камено. По реда на извънредния способ за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК страната може да се защити срещу неправилност на влязлото в сила решение, която се дължи на обективна невъзможност да се попълни делото по време на висящността му с фактически или доказателствен материал. Отмяната е допустима при наличие на новооткрити обстоятелства или писмени доказателства, които са от съществено значение за делото, но при решаването му не са могли да бъдат известни на страната въпреки положената от нея дължима грижа и проявената процесуална активност за водене на делото. В. В. Г. е собственик на 1/2 от недвижим имот 52279.18.23 в землището на [населено място], общ. Камено, м.Казашки рид, вид собственост – частна, вид територия – земеделска, категория 4, начин на трайно ползване – нива, площ 9 466 кв.м., стар № 018023, придобит от него с Постановление за възлагане от14.06.2023г., вх. рег. №10433, акт №9, том 3 на ЧСИ Д. Николов, рег. №804 при КЧСИ. Този имот е бил образуван в резултат на представения в настоящото производство, като новооткрито доказателство, Договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот от 20.01.1997г. Договорът не е бил част от административната преписка по издаване на оспореното решение, нито е приобщаван към доказателствата по делото по искане на страна или по служебна инициатива на съда. Същият обаче е описан в съдържащите се в административната преписка Скица за реално ползване /лист 18 от делото на АС – Бургас/ и Проект за преминаване за 52279.18.24 /лист 19 от делото на АС – Бургас/. При тези данни настоящият съдебен състав приема, че Договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот от 20.01.1997г., представен към настоящото искане за отмяна на влязло в сила съдебно решение, е бил известен в хода на административното и съдебното производство. Това писмено доказателство е съществувало при постановяване на съдебното решение, чиято отмяна се иска. При полагане от страна на Г. на нужната процесуална грижа и активност същият е могъл да се снабди с него, да поиска приобщаването му към доказателствата по делото и да се позове на разпоредбата на чл.37 от ЗОСИ. С оглед горното, настоящият съдебен състава приема, че не са налице предпоставките на чл. 239, т. 1 от АПК за отмяна на влязлото в сила Решение №6884/01.08.2025г., постановено по адм. дело №2275/2024г. по описа на Административен съд – Бургас. Искането на Г., като неоснователно, следва да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 244 от АПК Върховен административен съд, състав на второ отделение,