Определение № 129 от 09.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5249/2014 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по повод постъпила молба вх. № 401/14.01.2015 г. от С. Я. Н. и К. М. Н., подадена чрез адвокат Т. И. с искане за допълване на определение № 1326 от 19.12.2014 г. по гр.дело № 5249/2014 г. на Върховния касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение, постановено по настоящото дело в частта за разноските. Ответницата по молбата – Е. Ц. П.-Н., действаща чрез процесуалния си представител адвокат Ж. И., поддържа становище за недопустимост на молбата за присъждане за разноски, като намира, че искането за присъждането им не е направено в срока за подаване отговор на касационната жалба и не е приложен списък за разноски по чл. 80 ГПК. При проверка на данните по делото се установи, че молбата за допълване на определението в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и следва да бъде разгледана. По същество същата е основателна по следните съображения: С определение № 1326 от 19.12.2014 г. на Върховния касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на решение № 41 от 02.06.2014 г. по гр.дело № 103/2014 г. на Апелативен съд – Б.. Същевременно в отговора на касационната жалба ответниците по същата са направили искане за присъждане на разноски за касационната инстанция, като са приложили доказателства за извършването им – договори за правна защита и съдействие, от 21.07.2014 г., единият сключен със С. Я. Н., а другият с К. М. Н. – и двамата ответници по жалбата. По делото е приложен и списък на разноските за всеки от ответниците. С цитираното определение по чл. 288 ГПК не са присъдени съдебните разноски. При тези обстоятелства и съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците по касация имат право на разноски, които следва да бъдат присъдени по реда на чл. 248 от ГПК. Заплащането на съдебните разноски е установено с цитираните по- горе договори за правна защита и съдействие, в които е отразен начина на плащане – в брой, поради което и съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГКТК на ВКС договорите в съответната част имат характера на разписка. Възражението за недопустимост на молбата по чл. 248 ГПК поради подаване на отговора, в който е предявено искане за разноски след срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е неоснователно, тъй като срокът по посочената норма не е предпоставка за процесуална допустимост на молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК. Що се отнася до възражението на жалбоподателката, че списък на разноските по чл. 80 ГПК не е бил представен – същото не съответства на данните по делото. Независимо от това обстоятелство обаче, липсата на представен списък за разноски съгласно чл. 80 ГПК и с оглед на разясненията в ТР № 6/2012 г. на ОСГКТК на ВКС, не е предпоставка за допълването на определението в частта му за разноските, а само за неговото изменение. Ето защо и това възражение за процесуална недопустимост на молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, като неоснователно следва да се остави без уважение. Доколкото ответницата по молбата по чл. 248 ГПК не е направила никакви други възражения, съобразно предоставената й възможност по чл. 248, ал. 2 ГПК освен разгледаните, нито е въвела процесуално възражение за прекомерност на разноските, а съдът съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК не може служебно да ги намали, разноските следва да се присъдят така, както са удостоверени. Предвид гореизложеното молбата за допълване на определението в частта за разноските е основателна и следва да бъде уважена, като се присъдят разноски на молителите на всеки от тях по 2000 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение