Определение № 121 от 08.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 5023/2021 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. С Определение № 212 от 19.05.2022 г. по настоящото дело ВКС е разгледал подадената от К. И. Л. чрез адвокат З. О. касационна жалба срещу въззивно Решение № 916 от 29.07.2021 г. по в.гр.д.№ 710/2021 г. на Апелативен съд – София, VІІ гр. състав, като не е допуснал касационно обжалване. При този изход на делото и при условията на чл. 81 ГПК ответницата по жалбата има право да й се присъдят разноски за защитата по делото, но съдът е пропуснал да се произнесе по своевременно заявеното от Н. Н. Н. чрез адвокат П. Г. от САК (с отговора на касационната жалба) искане. С молба вх.№ 4511 от 23.05.2022 г. ответницата по жалбата, представлявана от адвокат П. Г., е заявила искане по реда на чл. 248 ГПК да й се присъдят разноските по делото съгласно представеното доказателство – договор за правна помощ и съдействие. Препис от молбата по чл. 248 ГПК е връчен на жалбоподателя, който с молба вх.№ 5682 от 30.06.2022 г. е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение – за разликата над сумата 2 886,65 лева до пълния претендиран размер от 5 000 лв. Депозираното искане по чл. 248 ГПК е процесуално допустимо, а разгледано по същество е основателно до размер на сумата 2 886,65 лева. С отговора на касационната жалба ответницата по касация е представила ДПЗС от 15.11.2021 г. (л. 19), съгласно който е уговорила и заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 5 000 лева за защитата й пред ВКС, като изрично е вписано, че сумата е изплатена изцяло и в брой на адвокат П. Ц. Г.. Съобразно т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане и ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ има характера на разписка и е достатъчно за уважаване на искането по чл. 78 ГПК. Основателно е заявеното с молбата вх.№ 5682 от 30.06.2022 г. от адв. О. възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Действителната фактическа и правна сложност на спора по настоящото дело не надхвърля минималната за този тип дела, поради което и размерът на възнаграждението, отговорността, за заплащането на което подлежи на ангажиране в тежест на касатора, следва да се съизмери с минималния размер, предвиден с чл. 7, ал. 1, т. 4 НМРАВ. При цена на иска от 78 555,10 лв. възнаграждението по чл. 7, ал. 1, т. 4 НМРАВ възлиза на сумата 2 886,65 лева, затова с настоящото определение на ответницата, направила разноски за защита срещу касационната жалба, следва да се присъди сумата 2 886,65 лева. За разликата над нея искането по чл. 78 ГПК следва да бъде отхвърлено. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение