Решение № 764 от 23.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7281/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Паркиране и мобилност“ в „Център за градска мобилност“ ЕАД, чрез представител по пълномощие – адв. М. Григорова от Софийска адвокатска колегия, срещу Решение № 19193/04.06.2025 год., постановено по адм. дело № 10455/2024 год. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). С обжалваното решение е отменено Писмо № 13510/07.10.2024 год. на директора на Дирекция „Паркиране и мобилност“ на „Център за градска мобилност“ ЕАД, обективиращо отказ за издаване на винетен стикер за локално платено паркиране на пътно превозно средство. Заявено е твърдение, че оспореното съдебно решение е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалните норми, като в подкрепа на това твърдение са развити подробни доводи и аргументи. Формулирано е искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, по силата да което да се отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира се и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, по представен списък. В съдебно заседание, касаторът, чрез процесуалния си представител – адв. Григорова поддържа касационната жалба, не ангажира допълнителни писмени доказателства и претендира присъждане на разноски. Ответникът – Д. Н. Б., чрез процесуалния си представител – адв. Р. Иванова от Софийска адвокатска колегия, представя писмен отговор по касационната жалба, в който развива доводи за неоснователност на оспорването. Формулира искане за оставяне в сила на първоинстанционния съдебен акт. В съдебно заседание, ответникът не се представлява. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, като счита, че не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на решението. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от страна в първоинстанционното производство, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд – София-град е образувано по жалба от Д. Н. Б., чрез адв. Р. Иванова против отказ за предоставяне на винетен стикер за локално платено паркиране, обективиран в Писмо с изх. № 13510/07.10.2024 год. на директора на Дирекция „Паркиране и мобилност“ на „Център за градска мобилност“ ЕАД, по заявление с вх. № ВС237803/22.08.2024 год. за локално паркиране на ППС с рег. № [рег. номер], собственост на Д. Б., видно от приложеното свидетелство за регистрация на ППС. За да постанови оспореното решене Административен съд – София-град е приел за установено от фактическа страна, че Д. Н. Б. е подала до „Център за градска мобилност“ ЕАД електронно заявление с вх. № ВС237803 за получаване на винетен стикер за локално паркиране годишен за ППС с рег. № [рег. номер], за адрес [жк], [улица], [адрес]. По повод подаденото заявление, с Писмо изх. № 12159/10.09.2024 год., директорът на дирекция „Паркиране и мобилност“ в „Център за градска мобилност“ ЕАД е уведомил заявителката Б., че в хода на разглеждане на документите приложени към заявлението за локално паркиране на ППС, са установени данни за офис на „CruiseGuru“, в имот находящ се в гр. София, [улица], [адрес], за който изрично е декларирано, че е за използването на жилищни нужди. Посочено е, че с оглед на установеното и на изискванията посочени в чл. 71 и чл. 72 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община (НОДТСО), е необходимо да бъде извършен оглед на имота от служители на „Център за градска мобилност“ ЕАД. За целта, в писмото е указано в 14-дневен срок, заявителката да се свърже със служител на дружеството на посочен телефон или по имейл за уговаряне на ден и час за оглед. На 01.10.2024 год. от служители на „Център за градска мобилност“ ЕАД е извършена проверка на адреса, за който е декларирано заявлението за жилищни нужди, за резултатите от която е съставен констативен протокол. Видно от протокола, на звънеца и пощенската кутия има надпис с името на фирма „CruiseGuru“, като при позвъняване, вратата е отворена от заявителката Б., която е осигурила достъп до имота. При огледа е установено, че пространството в апартамента е пригодено с работни места за офис нужди, като в момента са присъствали две служителки, които са били на работните си места. По данни на заявителката Б., същата е спяла на походно легло в малко остъклено помещение. В резултат на извършената проверка и във връзка с подаденото заявление е издадено оспореното Писмо № 13510/07.10.2024 год. на директора на Дирекция „Паркиране и мобилност“ на „Център за градска мобилност“ ЕАД, с което Б. е уведомена, че на основание чл. 71 и чл. 72 от НОДТСО й е отказано издаването на стикер за локално платено паркиране, поради факта, че имота не е обособен като жилище, а се използва като офис. Установено е от съда също така, че със Заповед № СОА21-РД95-577 от 26.11.2021 год., кметът на Столична община, на основание чл. 73 от НОДТСО, е определил режим на локално платено паркиране на улици, булеварди и площади - общинска собственост с въведен режим на почасово паркиране, по подзони, като [улица]попада в синя зона - Подзона 3. Както и, че със същата заповед, кметът на СО е посочил, че право на платено локало паркиране се предоставя на физическите лице, които управляват ППС по силата на право на собственост или на правно основание, различно от правото на собственост и са с постоянен адрес, идентичен с адреса на обособения жилищен имот, който използват за жилищни нужди. В хода на съдебното дирене, в качеството на свидетел е разпитана А. Г., участвала в проверката, която е посочила, че в имота има обособено помещение със стъкло, в което помещение е имало походно легло с чаршаф и бюро. В апартамента също така е имало баня и чешма в шкаф, но е нямало обособена кухня и хладилник. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че отказът е издаден от компетентен орган – директора на дирекция „Паркиране и мобилност“ в „Център за градска мобилност“ ЕАД, който е надлежно оправомощен, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му и при правилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд е счел, че от приложените по административната преписка писмени и устни доказателства, се установява, наличието на изискуемите предпоставки за издаване на стикер за локално платено паркиране на ППС с рег. № [рег. номер], собственост на заявителката, поради това, че видно от предоставения договор за наем, на основание на който Б. използва находящия се в гр. София, [улица], [адрес] имот, освен като офис на търговското дружество, се ползва и за задоволяване на жилищните й нужди. Посочено е, че заявителката няма друг настоящ адрес, като посочения от нея съответства на постоянния й такъв. При така установеното от фактическа и правна страна, съдът е отменил оспореният отказ на директора на дирекция „Паркиране и мобилност“ в „Център за градска мобилност“ ЕАД и е изпратил преписката на органа за ново произнасяне по подаденото от Д. Н. Б. заявление. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Процедура по издаване на винетен стикер за локално паркиране на територията на Столична община е регламентирана в раздел 2.3. на Наредбата на Столичен общински съвет за организиране на движението на територията на Столична община. Съгласно този раздел на Наредбата, кметът на Столична община има компетентност да издаде заповед, с която да определи зони с режим на локално платено паркиране на пътните превозни средства (ППС). След като правото на локално платено паркиране се установява с винетен стикер, последният има характер на удостоверителен знак. Издаването на такъв винетен стикер е от значение за претендиращия правото, тъй като без този стикер, физическото лице не може да упражни правото си на локално паркиране в определена зона във връзка с негови жилищни нужди при заложени нормативни предпоставки. Безспорно, по силата на чл. 21 ал. 3 от АПК, волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права и задължения, както и отказът да се издаде такъв документ, има характер на индивидуален административен акт. Компетентността на „Центъра за градска мобилност“ ЕАД е нормативно определена. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 71 от Наредбата, на улици, булеварди и площади - общинска собственост и други части от пътната инфраструктура, както и други терени - общинска собственост, с въведен режим на почасово платено паркиране, кметът на Столична община със заповед въвежда режим на локално платено паркиране на ППС, чийто ползватели са от домакинството (по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ДОПК) на собственици или наематели на обособени жилищни имоти, попадащи в зоните за почасово платено паркиране, и са с постоянен адрес, идентичен с адреса на жилищния имот. Нормата на чл. 72 от Наредбата също указва, че правото по чл. 71 се предоставя на физически лица, които управляват ППС по силата на право на собственост, или на правно основание, различно от правото на собственост, и са с постоянен адрес, идентичен с адреса на обособения жилищен имот, който използват за жилищни нужди. Начинът за установяване на тези обстоятелства е посочен в чл. 77, т. 2 от Наредбата, като нормата на чл. 72, т. 2, б. „ж“ изисква представянето и на допълнителни документи, съотносими за удостоверяване на обстоятелствата по чл. 71 и чл. 72. Според чл. 77, т. 16 от Наредбата, на лицата, декларирали неверни обстоятелства по чл. 71 и чл. 72 и/или представили към заявлението документи с невярно съдържание, не се предоставя винетен стикер за локално платено паркиране, като се информират компетентните органи. Съгласно чл. 78 от Наредбата, редът и условията за издаване, активиране и анулиране на винетните стикери по чл. 74, се определят със заповед на кмета на Столична община. В случая специфичните изисквания за локално платено паркиране по постоянен адрес са установени в Заповед № СОА21-РД95-577/26.11.2021 год. Съгласно т.ІІ.1. от Заповедта право на локално платено паркиране се предоставя на физически лица, които управляват ППС по силата на право на собственост или на правно основание, различно от правото на собственост и са с постоянен адрес, идентичен с адреса на обособения жилищен имот, който използват за жилищни нужди. Предвид изложеното, първоинстанционният съд неправилно е приел, че са изпълнени предпоставките на чл. 72 от НОДТСО по отношение на заявителката Д. Н. Б.. В настоящия случай, от събраните доказателства, в т.ч. и извършената на адреса на имота проверка от служителите на „Центъра за градска мобилност“ ЕАД и изготвения въз основа на нея констативен протокол се установява, че на посочения адрес не се намира обособен жилищен имот, а офис на фирма с официално публикуван адрес. Видно от текста, както на чл. 71, така и на чл. 72 от НОДТСО, наличието на постоянен адрес, идентичен с адреса на жилищния имот, което се използва за жилищни нужди, съставлява кумулативно изискуема материалноправна предпоставка за предоставяне на право на локално платено паркиране. В настоящия случай не е спорно между страните и е установено с приетите писмени доказателства, че заявителката управлява лек автомобил и постоянният й адрес е идентичен със заявения адрес. Спорът е относно третата предпоставка - дали имотът се използва за жилищни нужди. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него. Допустимо е помещенията да бъдат пространствено свързани с изключение на тоалетни и бани-тоалетни. В случая при извършената проверка на посочения в заявлението адрес е установено, че находящия се в гр. София, [улица], [адрес] имот не е обособен жилищен имот и не се използва за жилищни нужди, а се помещава офис на търговско дружество. Този факт се установява и от приетите по делото гласни доказателства на свидетелката Г.. Този извод не се променя от заявеното от Д. Б. в хода на извършения оглед на място твърдение, че същата спи върху походно легло, находящо се в помещение, отделено със стъклена преграда от останалата част на офиса. В свидетелските си показания, А. Г. изрично е уточнила, че е липсвал гардероб, дрехи, липсвала е и обособена кухня, като според нея, конкретно в този имот не се живее. Горните фактически обстоятелства обосновават извод за липса на съществен елемент от състава на нормативното изискване за предоставяне на винетен стикер за локално платено паркиране, регламентирано в чл. 72, ал. 1, т. 2 от НОДТСО, а именно имота да се използва за жилищни нужди. В случая, неправилно първоинстанционния съд е приел, че функционалното предназначение на имота по нотариален акт и по кадастралната карта е достатъчно да обоснове фактическото му използване за жилищни нужди. Предвид така развитите мотиви, настоящата касационна инстанция намира, че изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на обжалвания административен акт е неправилен. С оглед на това, обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорения отказ. По делото е направено искане за присъждане на разноски от двете страни в процеса. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, в полза на касатора следва да се присъди сумата от 1 058,37 евро, равняваща се на 2 070,00 лева, 35,79 евро (70 лв.) от които за платената държавна такса за касационното оспорване и 1 022,58 евро (2 000 лв.), съставляваща адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции (по 511,29 евро - 1 000 лв. за всяка) съгласно приложените списък на разноските, договори за правна защита и съдействие и доказателства за реалното им заплащане. Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,