Определение № 13159 от 17.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11122/2025 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Т. Л. Р. от гр. София, срещу определение № 29514 от 10.09.2025г. по адм. дело №8865/2025г. по описа на Административен съд - София град, с което е оставена без разглеждане жалбата й против раздел III, т.2 от Заповед № ЗАМ -766/32 - 138235/08.05.2025г. на директора на Агенция "Митници" като недопустима, на основание чл.159, т.1 от АПК и производството по делото е прекратено. В частната жалбата са изложени доводи за неправилност на оспореното определение и незаконосъобразност на изводите на съда, че оспорената заповед не притежава белезите на ИАА. Твърди, че същата засяга нейните права и законни интереси и подлежи на съдебен контрол. Излага доводи, че заповедта носи белезите на общ административен акт, който не й е съобщен, поради което жалбата срещу заповедта не е просрочена. По подробно изложени съображения в частната жалба иска отмяна на оспореното определение и връщане на делото на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът- директор на Агенция "Митници", в представен писмен отговор, чрез процесуален представител М. Колипаткова, намира частната жалба за неоснователна и моли оспореното определение като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, пето отделение, приема, че частната жалба като подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт е допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С оспореното определение, съдът е приел, че оспорената част от заповедта не носи белезите на индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, както и че жалбата срещу заповедта е просрочена, поради което е счел наличието на обсолютна процесуално пречка за допустимост на производството и на основание чл.159, т.1 от АПК е оставил без разглеждане, подадената от Р. жалба и прекратил производтвото по делото. Определението е правилно като краен резултат. Предмет на оспорване пред АССГ е заповед №ЗАМ -766/32 - 138235/08.05.2025г.на директора на Агенция "Митници" в частта й по раздел III, т.2, с която на основание чл.67, ал.5, т.1 от ЗДСл., чл.107, ал.12, т.1 от КТ и чл.79 от Постановление №28 от 16.04.2025г. за изпълнение на държавния бюджет на РБ за 2025г. е наредено: Увеличението на индивидуалните основни месечни заплати да се определя при спазване на следните правила: т. 2 новите размери на индивидуалните основни месечни заплати се определят за служителите на Агенция "Митници", които са в служебно или трудово правоотношение към датата на издаване на заповедта. Настоящият състав приема, че за Т. Р. не е налице правен интерес от оспорване на заповедта в посочената част. Наличието на правен интерес от търсената правна защита е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на оспорването, респективно - за съдебното производство, за която съдът е длъжен да следи служебно по време на цялото производство. Правният интерес от оспорването следва да е пряк и непосредствен, а наличието му се преценява независимо от вида на оспорения административен акт. Изискването да е налице личен, непосредствен, правен интерес за оспорващия предполага обжалването да цели настъпване на благоприятни за него правни последици от отмяната на атакувания акт, засягащ по неблагоприятен начин правната му сфера - като създаващ задължения или ограничаващ негови права, свободи или законни интереси. В настоящия случай Т. Р. не е адресат на оспорената разпоредба от акта, нито е част от правоотношенията, уреждани с процесната заповед, касаеща увеличенията на индивидуалните основни месечни заплати на служителите в Агенция "Митници". Обстоятелство, че на увеличенията на индивидуалните основни месечни заплати е придадено обратно действие, т.е. от 01.01.2025г., както и обстоятелството, че едва със заповед №219, считано от 06.03.2025г. на Р. е прекратено служебното правоотношение не обуславя правен интерес от оспорване на конкретна разпоредба от заповедта, тъй като разпоредбата е относима за служители, които са в служебно или трудово правоотношение с Агенция "Митници" към датата на издаване на заповедта - 08.05.2025г., каквото за Р. не е налице. На следващо място настоящият съдебен състав счита, че оспорената част на заповедта не носи белезите на нормативен акт по смисъла на чл. 75 и сл. от АПК. Този извод следва от наименованието на акта по аргумент от чл. 6, чл. 7 и чл. 7а от Закона за нормативните актове, но и главно от обстоятелството, че не съдържат административноправни правила за поведение или регулация на определена категория обществени отношения и не засяга неограничен брой адресати. Заповедта има характеристиките на вътрешно - служебен акт по смисъла на чл.2, ал. 2, т. 3 от АПК, който засяга права, свободи и законни интереси на подчинени на органа служители по служебно или трудово правоотношение в Агенция "Митници", сред които жалбоподателката не е тъй като служебното й правоотношение е прекратено, считано от 06.03.2025г., преди издаване на оспорената заповед. Заповедта не създава права и задължения и не засяга непосредствено права, свободи или законни интереси на определени адресати, които са извън структурата, която се ръководи от издателя на акта т.е. не притежава белезите и на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. По изложените съображения са правилни изводите на АССГ за липса на подлежащ на оспорване акт и основанието по чл. 159, т. 1 от АПК за оставяне жалбата без разглеждане, както и липсата на правен интерес за оспорващата - основание по чл.159, т.4 АПК. При наличието на тези основания за недопустимост на производството изцяло неоснователни са наведените доводи, че производството е следвало да бъде оставено без движение като се даде възможност на жалбоподателката да посочи същински обжалвем административен акт. Предметът на обжалване е ясно очертан в подадената от Р. жалба с изрично посочване на обжалвания акт и не е била нередовност по смисъла на чл.150, ал.1, т.5 от АПК, която да следва да бъде отстранена по реда на чл.158, ал.1 от АПК с оставянето й без движение от АССГ. Определението като постановено при липсата на основания за неговата отмяна и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство от юрк. М. Колипаткова - изготвен отговор на подадената частна жалба, което съдът определян в размер на 100 (сто) лева на основание чл. 78, ал.8 ГПК, приложим на осн. чл.144 АПК във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ. Предвид изложеното, Върховният административен съд, пето отделение